Кризата, или удобното извинение - част 2: Лечението

И както при всички сложни ситуации в живота, кризата носи две новини едновременно – лоша и добра. Лошата новина се състои в това, че компактни маси работници със сигурност ще останат без работа за по-дълъг или по-кратък период от време. Добрата – от индустриалния пейзаж на страната ще изчезнат стотици вегетиращи фирми – призраци, живели до сега в тънката разделителна линия между отчаянието и надеждата, генерирали до сега огромна между фирмена задлъжнялост. Ниската конкурентна способност на тези фирми ще ги изхвърли извън техните пазари, и техните необслужвани фирмени кредити ще се трансформират в безполезни банкови активи, което ще натовари банките с непосилна задача за вторично реализиране на слабо търсени сгради и съоръжения. По естествен път от фондовата борса ще бъдат свалени много компании, и единствените потърпевши от това ще са инвестиралите в техните акции. Така кръгът ще се затвори, за да започне всичко отначало.

Резонен е въпросът – имат ли сега шанс в кризата производствени фирми, успявали до сега да се справят с комплексните предизвикателства на прехода?

Във време на кризи производителите имат различни сценарии, според целите, които си поставят:
План А - Икономии, ограничения и намаляване на производството до пазарните нужди, с цел оцеляване;
План Б - Ускоряване на иновациите, ръст на ефективността и подобряване на качеството с цел придобиване на конкурентни предимства, гарантиращи не само оцеляването, но и възхода на фирмата дори в тези тежки за производствените компании времена.

Очевидните предимства на План Б често са били и са пренебрегвана за сметка на "играта на сигурно" чрез икономии, ограничения и свиване на персонала, които в края на краищата винаги са водели до предизвестен крах, дори и за големи производители. Чувството за сигурност диктува традиционни политики, разумът и пазарното познание водят в обратна посока - никога досега скоростта на иновациите, ефективността на процесите и нивото на качеството на продуктите не е било така решаващо за печалбата или загубата, за ръста или спада, за живота или смъртта на една производствена компания!

И така, какво да се прави? Управляващият мениджмънт има за изпълнение няколко важни задачи, които следва да бъдат припознати като постоянно действащи фирмени инициативи:

· С лице към пазара
· Фокус върху ефективността на процесите във фирмата
· Трансформация на процесите на иновация
· Себестойността като единствен контролен индикатор
· Качеството , качеството, качеството!
· Адекватност на фирмената инфраструктура

Пазарът е основното, с което следва да се започне. Ако вашата фирма е просто един от многото доставчици на ниско качествена продукция, очевидно на съшия този пазар има и лидер, който „обира каймака” чрез качество на добра цена. Продължаването на сегашната пазарна политика на предприятието със сигурност ще го изправи я конкурентна борба с китайски производител, и това е най-лошото което може да се случи на бизнеса ви. Маржът на печалбата ще се свие до нула, и ако искате да продължите да продаване на всяка цена ще се наложи да го правите на цени под себестойността на продукцията си. Колко дълго, смятате че ще издържите? Очевидните алтернативи са две – или да станете под доставчик на пазарния лидер, или да излезете на директна конкуренция с неговата продукция.

Дали ще изберете първата или втората опция, зависи от това дали вашата фирма има достатъчен иновационен потенциал да разработва и развива собствени иновативни продукти – при наличие на такъв потенциал по-естествен избор е директната конкуренция с пазарния лидер, докато в случай на отсъствие на такъв потенциал сътрудничеството като подизпълнител е за предпочитане. И двете алтернативи обаче, безалтернативно изискват вече „сбъднати” останалите инициативи:

· Фокус върху ефективността на процесите във фирмата
· Трансформация на процесите на иновация
· Себестойността като единствен контролен индикатор
· Качеството , качеството, качеството!

Ефективността на процесите е ключов фактор за постигане на конкурентна способност за сметка на съкращаване на циклите „запитване-оферта-поръчка” и „проектиране-техническа подготовка-производство” и в общия случай „времето до пазара”. Реализирането на тази инициатива е ключов фактор за продажба на качествена продукцията преди появяването на конкурентите на пазара, което означава продажба по цени с достатъчен марж на печалбата, и наред с това без заплахата от парични санкции за неустойки поради закъснение на вече договорени срокове. Ръста на ефективността на процесите се постига чрез оценка на съществуващите работни потоци и взаимодействия, изолиране на тези, които са паразитни и не създават стойност за фирмата и на последния етап, чрез въвеждане на решение за електронно управление на работните процеси и синхронизиране на екипните взаимодействия в цялата фирма, напоследък известни като решения за управление на жизнения цикъл (PLM).

Трансформацията на процесите на внасяне на иновация в продуктовите линии е важна за повишаване на потребителската стойност на продуктите и обосновава по-лесно от всичко останало по-високата цена в сравнение с конкурентни изделия с по-ниска иновативна стойност. Един високо иновативен продукт като Apple iPhone например, представен авансово на наситения пазар на мобилни комуникации създаде нов индустриален стандарт за клас мобилни телефони, реализирайки едновременно с това зашеметяващи приходи от продажби. Трансформиране на процесите на иновация е немислимо без доминиращото използване на съвременните компютърни технологии за тримерно проектиране и виртуално симулиране на продуктите, процесите на тяхното асемблиране и технологиите на производство на техните компоненти преди инвестирането на средства в тяхното реално производство. Разбира се, иновациите са резултат на вдъхновението на инженерни екипи, ръководени професионално, обучавани постоянно и мотивирани на база създадени иновации и постигнати резултати. Добра идея в тази посока е назначаването на Директор по Иновациите, отговарящ цялостно за процесите на подбор и подготовка на инженерния персонал, патентно проучване и патентна защита, привличане на средства по иновационни програми и други, свързани с иновациите във фирмата. Наред с това, грижата на висшия мениджмънт за развитието и мотивацията на инженерния персонал е от най-голяма важност за ускоряване процесите на иновация – не трябва да се забравя, че разликата между една преуспяваща фирма и една фирма в криза са точно хората, разработващи продуктите и тяхната иновационна стойност.

Ниската себестойността на иновативния продукт, наред с неговото бързо лансиране на пазара преди конкурентите е в основата на добрия марж на печалбата, и следва да бъде обект на особено внимание от страна на мениджмънта на производственото предприятие. Лоша новина е фактът, че 80 % от производствените фирми не знаят себестойността на продуктите си, което ги принуждава да дават оферти „на око”, от една стана, и да продават по цени, далече от оптималните. Освен по-големия марж на печалба познанието на структурата на себестойността дава основа за по-точно офериране (без застраховане поради незнание на истинската себестойност), което от своя страна повишава вероятността за спечелване на поръчките.

Понижаването на себестойността типично зависи от няколко фактора:
· По-ниски доставни цени на материалите
· Just in time логистика
· По-ефективно използване на материалите
· Оптимални производствени процеси
· Оптимални производствени технологии

Първите две предизвикателства (цени/just in time) типично се посрещат от фирмена ERP система, докато следващите 3 (материали/процеси/технологии) са в сферата на CAD/CAM и PLM системите.

И накрая – качеството. Последният, но може би най-важен компонент на конкурентната способност. Постигането и поддържането на високо качество на продуктите е комплексна и постоянна задача на ръководството на производствената фирма. За разлика от иновациите, където най-важна е мотивираната креативност на инженерните екипи, постигането и поддържането на високо качество може да се постигне с безусловно следване на формализирани процедури на системи за управление на качеството, разработени и усъвършенствани в условията на конкретната фирма. За съжаление, в много фирми на видно място в кабинета на Директора стоят сертификатите на ISO, но реално те не са нещо повече от индулгенции, използвани за замазване очите на потенциални купувачи. В индустрията се говори, че не е трудно да се плати ISO сертификат, и в потвърждение на това са стотиците фирми с такъв сертификат, постоянно изпитващи затруднения при реализация на своите продукти тъкмо поради несъответствие с изискванията и очакванията на клиента. Проблемът състои в това, че след първоначалното описание на процесите и формалното стартиране на системата за управление на качеството, никой във фирмата не е в състояние да ги следва по една много проста причина – няма инфраструктура и специализирани средства за автоматизирано управление на екипните взаимодействия, позволяващи и гарантиращи спазване на предписаните процедури независимо от субективните роли на участниците в процесите. Така по естествен начин връх вземат старите навици - асинхронни взаимодействия и процеси, хартиени документи, субективна логистика, лутане в търсене на вече въведена информация, загуба на време, преразход на ресурси, грешки и доработки, брак на материали и в края на краищата „Преоблякъл се Илия, погледнал се - пак в тия”. В заключение, една система за управление на качеството, изразяваща се в хартиен сертификат на стената или във витрина, е безполезен лист хартия, ако зад нея не стои информационна система за електронно управление на процесите, задачите, сроковете, продуктовите данни и настъпващите в тях изменения.

Накрая, адекватността на фирмената инфраструктура е гаранция за реализиране на фирмената програма за повишаване на конкурентната способност. Адекватната фирмена инфраструктура следва да осигурява възможност на всеки служител и на всяко работно място във фирмата да получава актуалните данни и информация, необходими за качествено изпълнение на задълженията му - навреме и в точния контекст на всяка отделна задача.

Адекватната фирмена инфраструктура следва да осигурява един единствен сигурен източник за съхранение и търсене на критичните фирмени данни, структурирани по начин, така че измененията в тях да стават видими за всички участници в процесите автоматично, без човешка намеса. Адекватната фирмена инфраструктура създава предпоставки за натрупване на най-добрите фирмени познания на водещи специалисти, тяхното структуриране и превръщането им в познания, които могат да бъдат многократно използвани в процесите на разработка на нови продукти и производствени технологии за ръст на конкурентната способност на фирмата.