Незавидното състояние на производствените предприятия в България е видно с просто око – довчерашни структурно определящи фирми са в тежък колапс - производители листвани на фондовата борса губят ликвидност, монополисти в отделни отрасли обявяват несъстоятелност, малки и средни предприятия уволняват стотици служители, въвеждат се рестрикции на фоновете за работна заплата и инвестиции, работи се на половин ден и четири дневна работна седмица … Наивното и удобно обяснение на тези неуредици е Кризата – тя е удобно изтъквана причина за всичко лошо, което се случва на Българските производители, е удобно премахва нуждата от по-внимателно взиране в причинно-следствените връзки и анализа на натрупваните в продължение на последните 20 години предпоставки за предизвестения крах на цяла една индустрия. Като по правило, във всички засегната (а те са може би 80 % от съществуващите производствени предприятия) сценарият за краха се повтаря в една и съща последователност:
· Приватизация
· Волунтарен мениджмънт
· Неефективна инвестиционна програма
· Демотивация на човешките ресурси
· Спад на иновациите
· Влошаване на качеството
· Драстично намаляване на реализацията
· Загуба на съществуващи пазари
· Необслужване на банковите кредити
· Несъстоятелност
По този път си отидоха и си отиват предприятия, емблеми на една отминаваща епоха – Интрансмаш, ВАМО Варна, Балканкар 6-ти Септември и ЕЛМА са само някои имена, потвърждаващи тази диагноза. Може би добра отправна връзка при един анализ на причините за тази почти повсеместната индустриална покруса би бил пре-любопитния факт, че единствено изключение от горното правилото са точно онези малки предприятия, които бяха създадени „на гола поляна” с малко инвестиции, но с добра идея за това как да бъдат управлявани релевантно на пазарната среда. В потвърждение на тази теза е факта, че всички големи държавни предприятия бяха приватизирани по начин, по който техни собственици се оказаха в голямата си част хора с манталитет и ценностна система, далеч от индустриалния начин на мислене и пазарно поведение, със силен хищнически инстинкт към бързите пари и свързаните с тях удоволствия.
Демонстрацията на лични колекции от свръх скъпи спортни автомобили, яхти, инвестиции в луксозни имоти и показен шик станаха измерител на успеха на новите собственици и бяха отразяване с раболепно старание от придворните им медии, затвърждавайки чувството им на полу-богове и увереността, че това ще продължава докато свят светува. Тази “същностни” ценности на новите собственици по естествен начин предоставяха една и единствена цел на индустриалните им начинания – бърза и максимална печалба чрез продажби на каквато и да е цена и без каквито и да са инвестиции.
В изпълнение на горната цел индустриалния мениджмънт бе заменен с цехово надзираване – като „прокуристи” биваха и са назначавани посредствени мозъци с ограничени познания, но със силен инстинкт към кариеризъм и подчертано фелдфебелско отношение към човешките ресурси в предприятието. Основните задачи на така назначените мениджъри се състоят в това да се следи за това да не се краде от складовете за материали и готова продукция, да не се разхищава работното време и да се експедира на време готовата продукция.
Колко оптимални са логистичните вериги и колко ефективни са производствените процеси – на тези въпроси отговори не биваха давани по простата причина, че тези въпроси не биваха задавани въобще. В много малкото случай, когато тези въпроси за задавани и са получавали своите отговори, последвалите фирмени инициативи за оптимизация и по-висока ефективност на процесите са били в най-добрият случай частично реализирани и ограничено успешни. Голяма „заслуга”за това имат „белите якички” – високо платени „консултанти” по внедряване на ERP системи, които до този момент на се влизали в производствено предприятие, но с получените „на готово” знания от WEB и заинтересованите производители на съответните ERP системи са готови да обещаят всичко за подобряване на бизнес процеса при потребителя, само и само да се докопат до инвестицията.
В потвърждение на това са множество незавършени внедрявания в редица производствени компании в сферата на енерго - машиностроенето, прецизната механика, мехатрониката и транспортното машиностроене, където направените инвестиции в ERP за серийно производство по никакъв начин не са посрещнали очаквания, присъщи на характера на поръчковите типове производства (Engineering –to-order). Наред с това, в повечето случаи ограничените инвестиции в нови и модерни цифрови машини за механична обработка се ограничават до закупуването на самите машини, но изключваха всички допълнителни компоненти, същностно необходими за тяхното ефективно използване в производствени условия – компютри, софтуер за генериране на технологии и управляващи програми (CAM) и най-вече подготвени и добре мотивирани инженерни специалисти, готови да вземат максимума от всяка доставена машина.
Това неглижиране на очевидно необходимите организационни мероприятия води до ниска ефективност на иначе високо производителни цифрови машини, способни на истински чудеса в една адекватно организирана работна среда, и в резултат до висока себестойност на продукцията като следствие на бавната възвръщаемост на инвестицията. Тук е мястото да се спомене волунтаризмът, присъщо свойствен като метод за управление на новата класа на собственици – главно бивши комсомолски активисти, сдружени с тях „в движение” мутри и инициативни мошеници, натрупали „бързи” пари в смутните времена на безстопанственост и натурална търговия с бързо-оборотни стоки.
Под волунтаризъм разбираме приемането на желаното за действително, независимо от множеството индикации за обратното, давани по един недвусмислен начин от пазарната среда. Листвани на борсата машиностроителни предприятия вървят бързо и стремително към своя крах едновременно с пълната увереност на техните собственици и мениджъри, че всичко е наред и затрудненията са временни. „Справяли сме се със всичко, ще се справим и с това”, това е най-често срещаната позиция на комсомолците, получили на готово собственост, изискваща управление, базирано на постоянен анализ и оптимизация на бизнес процесите. Линията тяхното мислене е относително проста и не лишена от логика – „аз притежавам, аз произвеждам, аз продавам, аз управлявам, защо да слушам други гласове освен моя?”
Нихилистичното им отношение към трите ключови предизвикателства – иновациите в продукта и технологиите, ефективността на процесите във фирмата и себестойността на продукта подписва отложена, но неминуема смъртна присъда на тяхната фирма. Липсата на иновации прави продукта неатрактивен, което прави невъзможна висока продажна цена. Ниско ефективните и високо енергоемки технологични процеси водят до висока производствена себестойност, което наред с ниската иновативна стойност означава само едно – ниска конкурентна способност на продукцията и оттам възможност за конкурентни предимства единствено на базата на по-ниската цена, при което маржовете на печалбата се свеждат до нула!
Като се има предвид и факта, че понякога до 50 % от произведените серии са с качество, далеч от очакваното от клиентите и по тази причина се отказват от тях, и като се има предвид че към директните загуби от брак се добавят договорните неустойки за закъснение на сроковете, черната картина става доминираща. В този ред на мисли логично идва оценката на мениджър от водеща световна фирма в областта на задвижванията за български производител на хидравлични компоненти – „ Те са просто един от многото доставчици на нискокачествена и евтина продукция, с произтичащите от това проблеми с паричния поток”
Този нерадостен пейзаж се допълва от характерните за този бизнес подход ограничения :
А) Да се изпълняват в разумно време поръчки на продукти, които са видоизменени версии на вече съществуващи в производствената листа на производителя – липсата на структурирани познания за продуктите прави невъзможно бързото модифициране чрез използване на вече съществуващи конструктивни и технологични решения, наред с невъзможност за бързо и безгрешно конфигуриране на опции и варианти на вече съществуващи изделия;
Б) Да се калкулира и управлява реалната планирана себестойност на поръчковите изделия с цел точно офериране и спечелване на договора за сметка на по-привлекателна цена.
Сега, след десетки години лош мениджмънт и нихилизъм, кризата е удобното извинение за незавидното състояние на производствените фирми в „будна кома”. И преди да предостави държавна парична помощ на фирми в тежко състояние, правителството следва да се увери, че не прави кръвопреливане на труп.
Коментари