Не можех да очаквам чудеса на олимпиадата в Лондон, но чак такъв погром не очаквах! С изключение на волейболистите и подвига на Данчо Йовчев, всичко останоло е покруса и безнадежност, посредственост и чалга. Особено дразнещи са анализите, интервютата и прогнозите на акредитираните журналисти, чийто провинциализъм си личи дори и от техните напоителни разговори с техните колеги в студията в София. Но най-дразнещо за мен е постоянното дежурно пожелание за "късмет",отправяно с повод и без повод към българските участници в предстояшите стартове! Защо "късмет"? Какво е късметът и доколко той води до резулати, различми от логично предпоставимите? Може ли късметът да измести като причина за успеха уменията, физическата подготовка, волятя и концентрацията? Не, off course ... Там, където другите успяват, нашите се провалят. Следва или скриване от камерите (прехваленият Елис Сгури след загубата на четвърт финала) или маймунски обяснения за нечистата сила, попречила н...
Това, което не може да бъде публикувано, но трябва да бъде казано ...