Не можех да очаквам чудеса на олимпиадата в Лондон, но чак такъв погром не очаквах! С изключение на волейболистите и подвига на Данчо Йовчев, всичко останоло е покруса и безнадежност, посредственост и чалга. Особено дразнещи са анализите, интервютата и прогнозите на акредитираните журналисти, чийто провинциализъм си личи дори и от техните напоителни разговори с техните колеги в студията в София. Но най-дразнещо за мен е постоянното дежурно пожелание за "късмет",отправяно с повод и без повод към българските участници в предстояшите стартове!
Защо "късмет"? Какво е късметът и доколко той води до резулати, различми от логично предпоставимите? Може ли късметът да измести като причина за успеха уменията, физическата подготовка, волятя и концентрацията? Не, off course ...
Там, където другите успяват, нашите се провалят. Следва или скриване от камерите (прехваленият Елис Сгури след загубата на четвърт финала) или маймунски обяснения за нечистата сила, попречила на загубилите, провалилите се или безнадеждно изостаналите в състезанията на олимпиадата. Или моето най-любимо обяснение - "лош късмет"!!!
И се питам коя държава, кой спонсор и кое общество ще инвестира в "спортисти" - доказани лузъри, занимаващи се със спорт поради едничката причина, че не могат да преживяват по никакъв друг начин, сиви безлични използвачи, мързеливи да положат нужните усилия за да се подготвят и разчитащи единствено на българскята универална рецепта за успех - "късметът"!
Всъщнсот какво е късметът? Статистиеската греша в теорията на вероятностите. Грешката на съдбата. Намигането на Бога. Подарък на слуайността. Да не изреждам повече. Победителите са тези, които са положили свръх усилията да съчетаят умения в конкретната дисциплна с перфектната физическа кондиция към момена на старта, но наред с това да гарантират победата с две изключително важни личностти характеристики - воля за победа и концентрация за успех. Последните две качества са сосбенно важни, защото те на пректика са ключовите разграничители, които накланят везните на Виктория в една или друга посока, при равни умения и кондиционална подготвеност в индивидуалните спортове!
За съжаление, точно това са основните дефиците на българските спортисти на Олимпиадата.Като по закон, волята за победа и концентрацията за успех са основни личностни характеристики на големите, Без тах световните рекорди на Стефка Костадинова и Йорданка Донкова нямаше да стоят кристално непоклатими десителетия наред. Без волята за победа и концентрацията за успех Дачо Йовчев на 39 години щеше да бъде бивша знаменитоест в периферията на обществения интерес, а не основна атракция ма Лондон 2012. Без воялта за победа и концентрацията за успех, новата конфигурация на волейболния тим нямаше да отупа прехвалените поляци и италианци. Вярно, че носителите на тези качества понякога не са най-приятната компания и могат ди ти теглят една путка-майна (прословутата "Майка" на Христо Стоичков), но това е положението ...
В заключение - няма късмет, има умения, труд, воля и концентрация! Другото е чалга ...
Коментари