Пропускане към основното съдържание

Някога бях от летящите хора - 1

Роден съм призори на 5 Декември 1953 година в Стара Загора. Тази зима е била толкова сурова, че се е наложило пътят от Дълбоки, селото на моята майка, до Стара Загора танкове да направят пъртина през дълбокия сняг, затрупал южните склонове на Среда Гора.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Днес ще Ви разкажа

Днес ще има кино прожекция за ДАВИД - офис Казанлък: Име на филма: "Виет-Нам - нови възможности, предизвикателства и дивотии" Час: 17:30 Място: При мен Напитки: Гин Beefeters, Виски Logans Облекло: Спортно ЗАПОВЯДАЙТЕ!!!
Детенцето, с меченцето в ръце  

Кризата, или удобното извинение - част 2: Лечението

И както при всички сложни ситуации в живота, кризата носи две новини едновременно – лоша и добра. Лошата новина се състои в това, че компактни маси работници със сигурност ще останат без работа за по-дълъг или по-кратък период от време. Добрата – от индустриалния пейзаж на страната ще изчезнат стотици вегетиращи фирми – призраци, живели до сега в тънката разделителна линия между отчаянието и надеждата, генерирали до сега огромна между фирмена задлъжнялост. Ниската конкурентна способност на тези фирми ще ги изхвърли извън техните пазари, и техните необслужвани фирмени кредити ще се трансформират в безполезни банкови активи, което ще натовари банките с непосилна задача за вторично реализиране на слабо търсени сгради и съоръжения. По естествен път от фондовата борса ще бъдат свалени много компании, и единствените потърпевши от това ще са инвестиралите в техните акции. Така кръгът ще се затвори, за да започне всичко отначало. Резонен е въпросът – имат ли сега шанс в кризата производствен...