Пропускане към основното съдържание

Някога бях от летящите хора - 1

Роден съм призори на 5 Декември 1953 година в Стара Загора. Тази зима е била толкова сурова, че се е наложило пътят от Дълбоки, селото на моята майка, до Стара Загора танкове да направят пъртина през дълбокия сняг, затрупал южните склонове на Среда Гора.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Зима- Лято I Тогава имаше студентски бригади, нямаше спин и сексът не беше повод за запознанство. Но въпреки това, от време на време, Любовта надникваше зад облаците тютюнев дим, алкохолни пари и самозаблудата, че сме вечни. Тази зима беше дошла по-рано, и бе по-студена от обичайното. Натрупа пухкав сняг метър и нещо. Стегна студ, и за една нощ снегът от пух се превърна в синкав, корав лед. Блус Мобилът тръгна от София в 4 след обяд, и с Божията помощ в 9 вечерта криво-ляво бяхме в Зарата. Паркирахме на малката уличка (Априлов) зад кино Септември, и от Блус Мобилът право във Верея – там свиреше Николай Ирикиев, с някакви набързо свикани ентусиасти – той с ореола на китарен бог – те, с примирението на чираци, очакващи да бъдат посветени във Великата тайна на безсмъртната рок магия. Хапнахме тройка с гарнитура, обсъдихме мацките на дансинга, пихме по две-три бири в два-три коняка, и всеки пое към нощната си обител – пичовете от Климат Блус Бенд към хотелските стаи, аз – в
Две циганета на язовирната стена по пишки