Пропускане към основното съдържание

Електронното правителство - предизвестените печеливши


Вчера станаха известни новите стари печеливши в търга за електронното правителство на Република България. Изненадата от предварителните залагания е само една - отпадането на Аксиор. Вероятно заради скандала с милионите, взети за концепция на Столична община срещу един Copy/paste документ от 50-60 страници. Не е изненада обаче избора на резервен играч - консорциум между Сирма и Интерконсулт. Доколкото поотделно всяка от двете фирми има възможности и постижения в областта на ИТ решения, не е ясно дали това може да гарантира изпълнение на задачата за развитие на общински услуги само по себе си. Всичко друго е ясно, ясни са и мотивите за избора на доставчиците. Аз лично съм убеден, че с изключение на Технологика след изпълнението на останалите участници няма да има разлика от ситуацията такава, каквато е сега. Освен, разбира се, поредната доза благосъстояние, добавено към вече наличните активи на собствениците на супер фирмите.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Детенцето, с меченцето в ръце  

Днес ще Ви разкажа

Днес ще има кино прожекция за ДАВИД - офис Казанлък: Име на филма: "Виет-Нам - нови възможности, предизвикателства и дивотии" Час: 17:30 Място: При мен Напитки: Гин Beefeters, Виски Logans Облекло: Спортно ЗАПОВЯДАЙТЕ!!!
Някога много, много отдавна, когато небето все още беше още наситено синьо, слънцето имаше цвета на узрели портокали, а нощите миришеха на разцъфнали липи, сънувах , макар и не много често един красив сън. Тогава живеехме в един от първите държавни блокове, нов, боядисан в бяло, в центъра на Зарата, точно срещу Градската градина. Летях над града. Първо се качвах до таваните на нашия блок, обикновено се провирах през капандурата на покрива, и после сякаш някаква невидима ръка леко ме понасяше във въздуха. Издигах се плавно над зелените дървета на градската градина - т ихо и без звук, след това минавах над Универмага , Пощата, завивах над Пожарната, и все по-високо и по-високо се реех над моето училище, където виждах долу учителят ми по физическо Любо смешно да мята ръце като вятърна мелница. Хубаво беше, че летях без усилие, даже не размахвах ръце, сякаш гравитацията беше моя любовница и робиня. В този сън имаше един много специален момент, който винаги се повтаряше без изключен