Пропускане към основното съдържание

Лицемерие и наглост, или имат ли памет и съвест другарите?

Гледам унилите физиономии на Станишев, Овчаров и Румен Петков. Слушам стенанията на страдалците, оплакванията от това, че видите ли, "страхът" бил в основата на тяхната загуба и проче салати. Слушам и невярвам на ушите си: Дали Станишев наистина счита, че тяхната обречена партия е пожизнено "абонирана за властта".

Тяхната партия, която вече няма нищо общо с левите идеи. Тази партия, която създади от собствените си среди новата класа на собствениците и трансформира народа си в таргет група. Същата партия, която натрупа мръсни пари в огромни количества и позиционира като нови капиталисти абсолютно некадърни капути, неспособни на нищо, освен да грабят чрез висши протекции и височайшо благословено монополно положение (справка - Георги Гергов, Красимир Гергов, Николай Банев, да не продължавам).

Смешен плач! На фона на дереджето на социалните системи в България, въпросната шайка олигарси най-добре да си вземат заграбеното и да се изнасят максимално бързо от България - докато те са тук, тежката сянка на мафията-държава ще шада над всеки от нас!

Коментари

Stefo каза…
Абсолютно съм съгласен с теб. Фалшът е широко разпространен и постоянно пречещ на развитието на предприемчивите в страната, не, няма да ги спре, но силно затруднява и елементаризира. Със сигурност обаче това е целенасочено, масата се направлява лесно, тази клика са толкова късогледо-тесногръди, че не виждат как закопават себе си и своите деца . Обаче това, което не успее да те убие, те прави по-силен....
Стефан

Популярни публикации от този блог

Днес ще Ви разкажа

Днес ще има кино прожекция за ДАВИД - офис Казанлък: Име на филма: "Виет-Нам - нови възможности, предизвикателства и дивотии" Час: 17:30 Място: При мен Напитки: Гин Beefeters, Виски Logans Облекло: Спортно ЗАПОВЯДАЙТЕ!!!
Зима- Лято I Тогава имаше студентски бригади, нямаше спин и сексът не беше повод за запознанство. Но въпреки това, от време на време, Любовта надникваше зад облаците тютюнев дим, алкохолни пари и самозаблудата, че сме вечни. Тази зима беше дошла по-рано, и бе по-студена от обичайното. Натрупа пухкав сняг метър и нещо. Стегна студ, и за една нощ снегът от пух се превърна в синкав, корав лед. Блус Мобилът тръгна от София в 4 след обяд, и с Божията помощ в 9 вечерта криво-ляво бяхме в Зарата. Паркирахме на малката уличка (Априлов) зад кино Септември, и от Блус Мобилът право във Верея – там свиреше Николай Ирикиев, с някакви набързо свикани ентусиасти – той с ореола на китарен бог – те, с примирението на чираци, очакващи да бъдат посветени във Великата тайна на безсмъртната рок магия. Хапнахме тройка с гарнитура, обсъдихме мацките на дансинга, пихме по две-три бири в два-три коняка, и всеки пое към нощната си обител – пичовете от Климат Блус Бенд към хотелските стаи, аз – в