Пропускане към основното съдържание

Писта за Формила 1 ли?

Чета с все по-голямо изумление безумния диалог относно строежа на писта за Формула 1 някъде в Шоплука. След бетонирането на Черноморието, голф игришата на бившите комсомолци, безнадеждно опустяващите молове и разпада на социалните системи ставаме свидетели на поредното "made in BG" безумие. Да оставим настрана очевидния дефицит на имидж на България като туристическа дестинация - достатъчно е да преброим приходите от т.н. голф туризъм за да разберем, че каквито и да са инвестициите за това начинание, приходите ще са недостатъчни, да да я възвърнат.

По същия начин супер инвестициите в недвижимост и сгради оставиха след себе си само спомена за годините на "лесни пари", не не и индустрия, която да измъква колата от калта в кризата.

Ще попитате - какво общо има това с ИТ, високите технологии и всичко останало? Oтговорът е очевиден - наличието на всички такива инвестиции "на куп" не е в състояние за замени отсъствието на една единствена липсваща инвестиция - тази във високите технологии. Защото молът, хотелите, голф игрищата, златките и техния съпътствуващ PR не създават стойности, не допринасят за ръст на брутния национален продукт, не повишават конкурентната способност, не повишават приходите от износ в търговския баланс на страната - напротив, те подменят истината за източника на просперитета на нациите с простото броене на пари, които влизат от външни инвеститори за да застинат в безполезни паметници на нечия алчност.

Кой болен мозък може да допусне, че проспериращ бизнесмен от Западна Европа, САЩ, Канада или Австралия ще си зареже кефа от гарантираното удоволствие в доказани голф комплекси, за да дойде тук да играе голф на игрища, обградени с пущинаци от магарешки тръни? И как ще кацне тук с частния си самолет, при условие че в Родината няма (и скоро няма да има)летища за GA (лека авиация). А дори и да кацне, как ще се почувства пътувайки по осеяните с дупки и конски фъшкии пътчета от летището до голф комплекса? Да не говорим за основното - доказаната липса на професионализъм в обслужването на взискателни гости!

Какво е изпуснато в последните двадесет години? Каза го човек,на който може да се вярва - Шимон Перес. "Не търсете парите в банките, там има лихви! Търсете парите в научните центрове, в университетите, в лабораториите!" Това каза този голям мъж при неотдавнашното си посещение в България, пред слисания и гузен поглед на президента Първанов по време на съвместната им прес-конференция.

Защото за да направиш един високо технологичен парк инвестицията е сравнима с тази за един голф комплекс. Разликата е тази, е след 5 години по оскъдната останала трефа на голф игрищата около Балчик отново ще пасат магаретата, а високо технологичният парк ще продава иновации, продуктови разработки, технологии и услуги на тези,които ще останат на своите добре поддържани поляни за голф.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Днес ще Ви разкажа

Днес ще има кино прожекция за ДАВИД - офис Казанлък: Име на филма: "Виет-Нам - нови възможности, предизвикателства и дивотии" Час: 17:30 Място: При мен Напитки: Гин Beefeters, Виски Logans Облекло: Спортно ЗАПОВЯДАЙТЕ!!!
Някога много, много отдавна, когато небето все още беше още наситено синьо, слънцето имаше цвета на узрели портокали, а нощите миришеха на разцъфнали липи, сънувах , макар и не много често един красив сън. Тогава живеехме в един от първите държавни блокове, нов, боядисан в бяло, в центъра на Зарата, точно срещу Градската градина. Летях над града. Първо се качвах до таваните на нашия блок, обикновено се провирах през капандурата на покрива, и после сякаш някаква невидима ръка леко ме понасяше във въздуха. Издигах се плавно над зелените дървета на градската градина - т ихо и без звук, след това минавах над Универмага , Пощата, завивах над Пожарната, и все по-високо и по-високо се реех над моето училище, където виждах долу учителят ми по физическо Любо смешно да мята ръце като вятърна мелница. Хубаво беше, че летях без усилие, даже не размахвах ръце, сякаш гравитацията беше моя любовница и робиня. В този сън имаше един много специален момент, който винаги се повтаряше без изключен
Детенцето, с меченцето в ръце