Пропускане към основното съдържание

За AC/DC





Какво толкова ме привлича в AC/DC?

Защо като човек, преминал през пълния спектър на музиката от Beatles, Led Zep, Black Sabath през Urian Heep, Deep Purple, Grand Funk, TOTO, Chicago и намерил златните рибки в аквариума на Pink Floyd ("плуващи като две загубени души година след година") винаги намирам смисъл да слушам AC/DC? Защо сега, когато модрният и латино дажз на Mike Stern, Chick Corea, Richard Bona, Basia, Rosalia de Sousa и останалите ми помага да релаксирам след срещата с абсурдния свят на само провъзгласилите се аматьори, все пак имам нужда от AC/DC?

Има няколко логични обяснения:

1. Рокът е култура, мисия и начин на живот.

Рокът не понася лигльовци, лицемери, лекета и лайняни авторитети. Рокът не поняса кариеристи, юпита, консултанти, измекяри, под-изпълнители, продуценти и прочее гмеж. Рокът не понася фалшивите тонове в човешките отношение, ограниченията на псевдо правилата и тиранията на квази авторитетите. Рокът не понася алчността - за хората, които са татуирали в душата си четирите свети букви парите са нищо повече от средство, и никога цел! Рокът е една запазена територия на обособена група човешки същества, които имат прости общи интереси и сходни увлечения - отглеждат домашни любимци, посещават всяко авиошоу, четат книги на хартия, не боготворят Apple Computer и техните дяволски приспособления, предпчитат вятъра в косите си пред стерилния кондициониран климат в S класата. Тези същества също можете да срешнете на джаз концерт, но нокога шракатщи с пръсти в чалготека. Обичат приридата, планината и морето и последното място, където трябва да ги търсите е Мола. Тези човешки същества са чувствителни, състрадателни и толерантни - дори към онези паднали в казана на чалгата изгубени души, които никога няма да почувстват великото чувство в сърцето и душата, което китарата на Ангъс дълбае в солото на She's got the Jack!!!

2. Рокът е (привидно) проста музика за умни хора, която възпитава.

По време на концерта трябваше да вдигна една редица от 10 човека от техните места за да мина до мястото си. "Не се притеснявай пич, тука сме да се кефим!", ми каза един от тях и това няма как да не ми направи особено силно впечатление. Помислих си, че ако бях на някаква тъпа опашка за да си платя тока или нещо друго, това отношение положително щеше да бъде коренно противоположно! На концерта в София пред мен стоеше семейство с малко дете на около 5-6 годинки с (червени рогца естествено), което съвсем непринудени и искрене се кефеше заедно с всички на стадиона.

Синът на Атанас Йорданов има снимка за спомен с билетите за AC/DC - държи ги пред камерата на баща си като знак и спомен за голямото събитие. След 20 години, когато създаде семейство и заведе детето си за първи път на рок концерт (защото, 120 % съм убеден че и тогава рокът ще е жив и млад) синът на Атанас ще може да се върне с тази снимка назад във времето. Така, както аз се върнах на 14.05.2010 за миг във времето към лятото на 1980 година, видях себе си в Стара Загора в момента, когато с моя приятел Драгомир (Драго, жив и здрав да си!) с треперещи от вълнение ръце разопаковахме поръчаната от мен и донесена от башата на Дрого от Италия плоча (винил) HIGHWAY TO HELL !!! И това в ония времена, когато нямаше Интернет, торенти, сателитно радио и всичко, което сега ти дава достъпната възможност за заредиш за секунди всичко, включително и последната свиншина на поредната чалга изцепка! Жалкото в тази ситуация в само, че в океана от каква ли не музика трудно може да се намерят зелените острови на истинска музика като:

"Highway to Hell" — Това парче е абсолютният ми фаворит за икона на твърдата музика!!!
"Girls Got Rhythm" — Фантастичен рокендрол с огромна енергия!
"Touch Too Much" — Ритмичен еталон с много добра поезия
"Beating Around the Bush" — Бърз влак на рокендрола далеч преди Rock-n-roll train!
"Shot Down in Flames", "Get It Hot" — Просто слушайте и се наслаждавайте!
"Night Prowler - Бял 12 тактов блуз с безкомпромисна китара!!!

Тази музика те задължава - да бъдеш взискателен, да се съмняваш в себе си, да търсиш, да си задаваш въпроси дори и тогава, когато отговорите ти се струват очевидни.

Ако са учители, лекари или юристи, слугите на Рока са строги, но справедливи. Често пъти слагат маска на груби и брутални безпардонни типове, но всъщност са прикрити романтици, внимателни, човечни, и състрадателни типове. Ако работят в индустрията или производството,слугите на Рока са истински професионалисти, защото рокът възпитава - неговите слуги са аналитични, самокритични и жадни за нови хоризонти. За тях преследването на познанието е постоянна задача, а не състояние на доволно самосъзерцание. За истинският рокаджия един успех е не просто постижение, а трамплин за търсене на нови познания.

Рокът е музиката на доброто и надеждата!

Независимо от сатанинските наименования, текстове, символи и ритуали, Цар Рок е добър рицар - негови придворни са Блусът и Джазът, А това е светата троица на всички пристрастени към музиката. Да не забравяне братовчедите:

- Jazz Rock - Miles Davis, Return to forever, Chicago, Toto
- Country Rock - Eagles (the great !), Almond Brothers band, Doobie Brothers
- Progressive Rock - YES, Genesis, Marillion

Така кръгът се затваря! Мисия Лондон няма да намери пари и време да покани AD/DC за парти в Хайд Парк, защото е по-евтинко Любо Нейков да изиграе някой скеч на поляната от популярен превдо продуцент, но пък слугите на Рока не ни дреме нито за тях, нито за тяхните Магърдични Тупаревци!


FOR THOSE TO ROCK ABOUT - WE SALUTE YOU!!!

Коментари

Stoicho каза…
Бравос бре Вожде !

Популярни публикации от този блог

Днес ще Ви разкажа

Днес ще има кино прожекция за ДАВИД - офис Казанлък: Име на филма: "Виет-Нам - нови възможности, предизвикателства и дивотии" Час: 17:30 Място: При мен Напитки: Гин Beefeters, Виски Logans Облекло: Спортно ЗАПОВЯДАЙТЕ!!!
Красота, та чак очите болят!  
Някога много, много отдавна, когато небето все още беше още наситено синьо, слънцето имаше цвета на узрели портокали, а нощите миришеха на разцъфнали липи, сънувах , макар и не много често един красив сън. Тогава живеехме в един от първите държавни блокове, нов, боядисан в бяло, в центъра на Зарата, точно срещу Градската градина. Летях над града. Първо се качвах до таваните на нашия блок, обикновено се провирах през капандурата на покрива, и после сякаш някаква невидима ръка леко ме понасяше във въздуха. Издигах се плавно над зелените дървета на градската градина - т ихо и без звук, след това минавах над Универмага , Пощата, завивах над Пожарната, и все по-високо и по-високо се реех над моето училище, където виждах долу учителят ми по физическо Любо смешно да мята ръце като вятърна мелница. Хубаво беше, че летях без усилие, даже не размахвах ръце, сякаш гравитацията беше моя любовница и робиня. В този сън имаше един много специален момент, който винаги се повтаряше без изключен