Таlk to the Storyteller

Не можех да очаквам чудеса на олимпиадата в Лондон, но чак такъв погром не очаквах! С изключение на волейболистите и подвига на Данчо Йовчев, всичко останоло е покруса и безнадежност, посредственост и чалга. Особено дразнещи са анализите, интервютата и прогнозите на акредитираните журналисти, чийто провинциализъм си личи дори и от техните напоителни разговори с техните колеги в студията в София. Но най-дразнещо за мен е постоянното дежурно пожелание за "късмет",отправяно с повод и без повод към българските участници в предстояшите стартове! Защо "късмет"? Какво е късметът и доколко той води до резулати, различми от логично предпоставимите? Може ли късметът да измести като причина за успеха уменията, физическата подготовка, волятя и концентрацията? Не, off course ... Там, където другите успяват, нашите се провалят. Следва или скриване от камерите (прехваленият Елис Сгури след загубата на четвърт финала) или маймунски обяснения за нечистата сила, попречила н

Вчера станаха известни новите стари печеливши в търга за електронното правителство на Република България. Изненадата от предварителните залагания е само една - отпадането на Аксиор. Вероятно заради скандала с милионите, взети за концепция на Столична община срещу един Copy/paste документ от 50-60 страници. Не е изненада обаче избора на резервен играч - консорциум между Сирма и Интерконсулт. Доколкото поотделно всяка от двете фирми има възможности и постижения в областта на ИТ решения, не е ясно дали това може да гарантира изпълнение на задачата за развитие на общински услуги само по себе си. Всичко друго е ясно, ясни са и мотивите за избора на доставчиците. Аз лично съм убеден, че с изключение на Технологика след изпълнението на останалите участници няма да има разлика от ситуацията такава, каквато е сега. Освен, разбира се, поредната доза благосъстояние, добавено към вече наличните активи на собствениците на супер фирмите.

За последните 10 години терминът "Електронно правителство" стана синоним на институционална корупция на най-високо ниво. По неофициални слухове, до март 2012 година за изграждането на този проект държава е изразходвала над 500,000,000 лева! Дали това е така, може да кажат единствено Прокуратурата и Сметната Палата, ако естествено техните ръководители намерят сили и смелост да направят съответната проверка. Но проверка не по документи, а по същество: какво стои като резултат срещу всяко направено плащане? Колко от системите, за които са дадени милиони левове работят? Какви ползи и подобрения за гражданите и бизнеса са получени в резултат от изразходваните бюджети? Каква полза имат гражданите и бизнеса от така направените раходи? Защото моя приятел Петко Раев ми каза в пряк текст "IT мафията няма да допусне проверки ...". И навярно в прав! Защо въпреки тези 500,000,000 лева резултатът е повече от скромен. Какви са причините? Ето моята версия: 1) Високата слож

На Лили Увод Изнесеното в тази статия не се отнася за хората с достойнство, умерените националисти и тези, които са поели по стръмния път на предприемачеството. Също за наемните работници в производството, трудещите се на полето на науката, образованието и всички, за които има и житейски стойности, различни от парите. Всякакви прилики с действителни лица и събития са просто съвпадение. След 20 години преход към “по-демократично” общество и пазарна икономика в България, резултатът е налице - капитализъм на монополите, кукловоди “в сянката” и социално разслоение на работо способните в три основни групи - “бльонове”, бонусни зомбита и просветени имигранти. Оформянето на всяка една от горните групи е пряк резултат от отношението на членовете на групата към основни житейски ценности - образование, мотивация и свобода. Това, което е общо за трите категории е специфината среда на тотално господство на монополите, в които те живеят и работят. Това което ги различава - тяхното отношение