Таlk to the Storyteller

Тест - 10 въпроса за самооценка на конкурентната способност · Имате ли единна фирмена компютърна мрежа, 10 точки · Използвате ли виртуални компютърни модели за разработка на продуктите ,10 точки · Използвате ли виртуални процеси за тестване на продуктите, 30 точки · Използвате ли система за управление на работния поток, продуктовите данни, контролираните от ISO документи и инженерните изменения, 30 точки · Използвате ли компютри за програмиране на машините с ЦПУ директно от CAD, 20 точки · Използвате ли компютърни програми за симулация и оптимизация на инструментите и технологичните процеси, 10 точки · Използвате ли софтуер за следене и управление на доставките, материалите и складовите наличности , 30 точки · Използвате ли софтуер за изчисляване и следене на себестойността, 30 точки · Използвате ли софтуер за планиране и оптимизиране на плановете за производството, 20 точки · Използвате ли софтуер за следене на изпълнението и окачествяването на продукцията, 10 точки Оценка на резулта

И както при всички сложни ситуации в живота, кризата носи две новини едновременно – лоша и добра. Лошата новина се състои в това, че компактни маси работници със сигурност ще останат без работа за по-дълъг или по-кратък период от време. Добрата – от индустриалния пейзаж на страната ще изчезнат стотици вегетиращи фирми – призраци, живели до сега в тънката разделителна линия между отчаянието и надеждата, генерирали до сега огромна между фирмена задлъжнялост. Ниската конкурентна способност на тези фирми ще ги изхвърли извън техните пазари, и техните необслужвани фирмени кредити ще се трансформират в безполезни банкови активи, което ще натовари банките с непосилна задача за вторично реализиране на слабо търсени сгради и съоръжения. По естествен път от фондовата борса ще бъдат свалени много компании, и единствените потърпевши от това ще са инвестиралите в техните акции. Така кръгът ще се затвори, за да започне всичко отначало. Резонен е въпросът – имат ли сега шанс в кризата производствен

Незавидното състояние на производствените предприятия в България е видно с просто око – довчерашни структурно определящи фирми са в тежък колапс - производители листвани на фондовата борса губят ликвидност, монополисти в отделни отрасли обявяват несъстоятелност, малки и средни предприятия уволняват стотици служители, въвеждат се рестрикции на фоновете за работна заплата и инвестиции, работи се на половин ден и четири дневна работна седмица … Наивното и удобно обяснение на тези неуредици е Кризата – тя е удобно изтъквана причина за всичко лошо, което се случва на Българските производители, е удобно премахва нуждата от по-внимателно взиране в причинно-следствените връзки и анализа на натрупваните в продължение на последните 20 години предпоставки за предизвестения крах на цяла една индустрия. Като по правило, във всички засегната (а те са може би 80 % от съществуващите производствени предприятия) сценарият за краха се повтаря в една и съща последователност: · Приватизация · Волунтарен ме