сряда, август 24, 2016

Някога бях от летящите хора - 1

Роден съм призори на 5 Декември 1953 година в Стара Загора. Тази зима е била толкова сурова, че се е наложило пътят от Дълбоки, селото на моята майка, до Стара Загора танкове да направят пъртина през дълбокия сняг, затрупал южните склонове на Среда Гора.

четвъртък, юни 20, 2013

Демагогията на Станишев, или краят на БСП – днес и завинаги.

Да се кажа, че съм изненадан от дебелоочието Станишев, ще бъде пресилено. Да казваш бяло на черното е политическо изкуство, усъвършенствано от тирани, демократи и партийни лидери в продължение на векове. Но това, което за пореден път изблея с мазния си баритон Сергей Станишев надмина всички граници на моето търпение. Затова ще оборя всяко едно от неговите твърдения след срещата при Президента:

Станишев базира своята теза върху следните демагогски твърдения, без да дискутира неудобните истини, които подменя мълчание:

1. „Две-трети от избирателите са били за против ГЕРБ“. Да това е така, но в тази аритметика за БСП са гласувало по-малко от една трета. В абсолютни стойности, това означава че Станишев няма легитимното право да говори от името на политическа сила, която има значително по-малко избиратели.

2. „Политическата криза била от Февруари“. Това беше многократно повтаряно с цел, да се сложат всички „в кюпа“ – т.е. новата тройна коалиция не е по-лоша от ГЕРБ. Да, ама не. Простата истина е, че още миналата година Станишев сам заплаши, че ако Борисов не си отиде с добро, то ще си иде с лошо. Всеки, който разбира от намеци разбира, че това е било началото на организиран пълзящ държавен преврат, началото на който беше стартирано с умишленото завишаване на сметките за ток. Тогава хората започнаха протест срещу монополите. Сега протестират срещу липсата на морал в новата тройна коалиция. Другарю Станишев – това са различни протести, и протестът през Февруари е плод на твоя план, докато протестът сега през Юни е резултат от твоята политическа арогантност!!!

3. „БСП подкрепя правителството на Орешарски в подкрепа интересите на гражданите“. Абсолютна демагогия!!! БСП го е грижа за всичко друго, но не и за интересите на гражданите. Така наречения „Пакет“ е жалък опит за долнопробен бартер „подаяния“ вместо „морал в политиката“. Надеждата тук е да се направи мимикрия чрез „грижа“, докато в същия момент се налагат съмнителни далавераджии на висши държавни длъжности.

4. „ГЕРБ са безотговорни в желанието си за касиране на изборите“. Да това е така, но справедливостта изисква да кажем ясно и високо, че ГЕРБ бяха преднамерено, предумишлено и арогантно ощетени чрез гнусна манипулация в деня за размисъл. В този смисъл, сегашната позиция на Орешарски, Борисов и Доган е резултат не на легитимен избор на народа, а плод на заговор, планиран и изпълнен с участието на заинтересовани медии, слугинска журналистика и безгръбначна прокуратура.

5. В този смисъл, ГЕРБ имат право да искат касиране. Едновременно с това обаче, това не дава право на Бойко да бяга по тъча, още по-малко да фабрикува конспиративни сценарии за собственото си убийство. Ако има доказателства за такава конспирация – да ги сложи на масата и всичко ще си дойде на мястото. Ако няма – да стиска зъби да стои там, където неговите избиратели очакват да го виждат – в окото на бурята!

сряда, август 08, 2012

За успехa или провалa - по български


Не можех да очаквам чудеса на олимпиадата в Лондон, но чак такъв погром не очаквах! С изключение на волейболистите и подвига на Данчо Йовчев, всичко останоло е покруса и безнадежност, посредственост и чалга. Особено дразнещи са анализите, интервютата и прогнозите на акредитираните журналисти, чийто провинциализъм си личи дори и от техните напоителни разговори с техните колеги в студията в София. Но най-дразнещо за мен е постоянното дежурно пожелание за "късмет",отправяно с повод и без повод към българските участници в предстояшите стартове! Защо "късмет"? Какво е късметът и доколко той води до резулати, различми от логично предпоставимите? Може ли късметът да измести като причина за успеха уменията, физическата подготовка, волятя и концентрацията? Не, off course ... Там, където другите успяват, нашите се провалят. Следва или скриване от камерите (прехваленият Елис Сгури след загубата на четвърт финала) или маймунски обяснения за нечистата сила, попречила на загубилите, провалилите се или безнадеждно изостаналите в състезанията на олимпиадата. Или моето най-любимо обяснение - "лош късмет"!!! И се питам коя държава, кой спонсор и кое общество ще инвестира в "спортисти" - доказани лузъри, занимаващи се със спорт поради едничката причина, че не могат да преживяват по никакъв друг начин, сиви безлични използвачи, мързеливи да положат нужните усилия за да се подготвят и разчитащи единствено на българскята универална рецепта за успех - "късметът"! Всъщнсот какво е късметът? Статистиеската греша в теорията на вероятностите. Грешката на съдбата. Намигането на Бога. Подарък на слуайността. Да не изреждам повече. Победителите са тези, които са положили свръх усилията да съчетаят умения в конкретната дисциплна с перфектната физическа кондиция към момена на старта, но наред с това да гарантират победата с две изключително важни личностти характеристики - воля за победа и концентрация за успех. Последните две качества са сосбенно важни, защото те на пректика са ключовите разграничители, които накланят везните на Виктория в една или друга посока, при равни умения и кондиционална подготвеност в индивидуалните спортове! За съжаление, точно това са основните дефиците на българските спортисти на Олимпиадата.Като по закон, волята за победа и концентрацията за успех са основни личностни характеристики на големите, Без тах световните рекорди на Стефка Костадинова и Йорданка Донкова нямаше да стоят кристално непоклатими десителетия наред. Без волята за победа и концентрацията за успех Дачо Йовчев на 39 години щеше да бъде бивша знаменитоест в периферията на обществения интерес, а не основна атракция ма Лондон 2012. Без воялта за победа и концентрацията за успех, новата конфигурация на волейболния тим нямаше да отупа прехвалените поляци и италианци. Вярно, че носителите на тези качества понякога не са най-приятната компания и могат ди ти теглят една путка-майна (прословутата "Майка" на Христо Стоичков), но това е положението ... В заключение - няма късмет, има умения, труд, воля и концентрация! Другото е чалга ...

сряда, април 11, 2012

Електронното правителство - предизвестените печеливши


Вчера станаха известни новите стари печеливши в търга за електронното правителство на Република България. Изненадата от предварителните залагания е само една - отпадането на Аксиор. Вероятно заради скандала с милионите, взети за концепция на Столична община срещу един Copy/paste документ от 50-60 страници. Не е изненада обаче избора на резервен играч - консорциум между Сирма и Интерконсулт. Доколкото поотделно всяка от двете фирми има възможности и постижения в областта на ИТ решения, не е ясно дали това може да гарантира изпълнение на задачата за развитие на общински услуги само по себе си. Всичко друго е ясно, ясни са и мотивите за избора на доставчиците. Аз лично съм убеден, че с изключение на Технологика след изпълнението на останалите участници няма да има разлика от ситуацията такава, каквато е сега. Освен, разбира се, поредната доза благосъстояние, добавено към вече наличните активи на собствениците на супер фирмите.

сряда, март 14, 2012

Електронно правителство по Български - поглед от вътре

За последните 10 години терминът "Електронно правителство" стана синоним на институционална корупция на най-високо ниво. По неофициални слухове, до март 2012 година за изграждането на този проект държава е изразходвала над 500,000,000 лева!

Дали това е така, може да кажат единствено Прокуратурата и Сметната Палата, ако естествено техните ръководители намерят сили и смелост да направят съответната проверка. Но проверка не по документи, а по същество: какво стои като резултат срещу всяко направено плащане? Колко от системите, за които са дадени милиони левове работят? Какви ползи и подобрения за гражданите и бизнеса са получени в резултат от изразходваните бюджети? Каква полза имат гражданите и бизнеса от така направените раходи? Защото моя приятел Петко Раев ми каза в пряк текст "IT мафията няма да допусне проверки ...". И навярно в прав!

Защо въпреки тези 500,000,000 лева резултатът е повече от скромен. Какви са причините?

Ето моята версия:

1) Високата сложност на ИТ материята е изключително удобен заслон за родната IT мафия и държавнитe служители с "бели якички" при кражба, а след това и"замитане" на следите от ненаситният им апетит за кражба на държавни пари.

2) Големите доставчици на софтуер в световен мащаб няма нищо против доставки за корумпирани правителства, стига само и само да получат своето, затваряйки удобно очи за широко прокламираните си корпоративни ценности и бизнес етика.

3) Слабото гражданско общество, страхливите български софтуерни фирми и удобното мълчание (Comfortably numb) на казионните IT асоциации създават изключително благоприятна хранителна среда за корупцията и едновременно с това чувство за безнаказаност на една известна на всички в бранша група престъпници с „бели якички".

4) Нисък морал на чиновниците и пълна липса на механизми за контрол на изпълнението и отчетност на резултатите пред властта, медиите и обществото.Независиомо от всички предизборни клетви, в средата на втората година от управлението на всяко правителство "отговорните" служители в ресорното министерство започват "сортачване" с едини и същи фирми и подставени лица с цел източване на наличните бюджети.

Има ли IT мафия у нас?


Че родна IT мафия съществува, никой в бранша не се съмнява. Това е една нехомогенна смес от държавни служители, хора и организации, формирана при появата на голeмите пари за IT в началото на финансирането на проектите по PHARE и пред-присъединителните програми в България.

Ядрото на тази мафия включва бивши и настоящи служители на службите, ДАНС и прокуратурата (вкл. военна!), бивши велможи на високите технологии от времето на др. Живков, космополитни "лобисти" с доказано криминално минало, деца на бившия партиен и генералски елит, и най-важното - знакови адвокати от т.н. "преход" с огромно влияние в съдебната система, способни да манипулират до съвършенство търговете по ЗОП и избора на изпълнители.

В това ядро няма ясно изградена йерархия, но има ясно структурирани задължения - един отговаря за подбора на "удобните" държавни чиновници (чак до ниво зам. министър), друг координира избора на "правилните" комисии за оценка, трети се грижи за това дори и най-безумните аргументации в полза на "правилните" фирми да минават през КЗК и ВАС, четвърти следи за текущи разследвания срещу членове на "отбора" и ги прекратява "под масата", заличавайки всички следи на грабежа. Началото на това безумие бе търг за Apple компютри, спечелен от доставчик на PC компютри през далечната 1996 година, и тази система работи като безпощадна машина през последните 15 години!

Удобна ръкавица на родната IT мафия са известни и не толкова известни родни IT фирми, защитени удобно "под чадъра" като представители на международни корпорации в сферата на софтуера - у нас първенци в бранша са партньорски фирми на четирите големи - IBM, Microsoft, Oracle и HP. Моля да не бъда разбиран грешно - тук не визирам самите фирми, нито всички техни български представители. Тук визирам точно определени, "предпочитани доставчици" (LAR), известни на всички с машинациите си в бранша фирми. тези фирми като по закон печелят всички големи IT търгове към електронното правителство на България. Ако прегледате списъка на фирмите, редовно печелещи доставките за електронното правителство, ще Ви направи впечатление, че с малки изключения (е, стават и грешки!) се повтарят едни и същи имена. Ще кажете - защо не? Може би те са единствените, достойни да реализират подобни големи проекти? Да, но един прост анализ показва друго - провалените проекти ("Интеграционна платформа ма електроното правителство" и "Докуименто оборотна система за 60 общини",
Единната система за обмен на електронни документи (ЕСОЕД), Единната Система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) наред с множеството доставени и забравени софтуерни лицензии и завършените само "на книга" проекти говорят сами за себе си!

Важно е споделя моето виждане, че мерило за реалната стойност на всяка IT компания са не спечелените с "белязани карти" обществени поръчки, а нейните успешни проекти и удовлетворени потребители в корпоративния сектор, банките и индустрията - там, където има реална конкуренция и победителите се избират по правилата на лоялната конкуренция. Ето защо, ако изключите клиентите в Държавната администрация на въпросните фирми с изненада ще установите, че постиженията им в реалния сектор са повече от скромни. И това е естествено, защото там, навън, извън магнитените полета от схемите на IT мафията потребителят купува със собствени, а не с държавани пари и купува от този, който доставя стойности, а не пачки "под масата"!

И накрая, но не на последно място в сенчестия, хладен свят на BG IT мафията идват изпълнителите - "мениъджъри" на избраните доставчици и държавни чиновници от всички нива, изпълняващи командите къде от страх, къде по принуда, но най-вече от алчост. Държавни чиносвници, които си позволяват да не се подчиняват на командите на ИТ мафията и отстояват собствено си мнение, се разделят с постовете без обяснение, а на тяхно място се назначават такива, готови да изпълняват поръчките!

В този процес на брутално организирани кражби се създадоха изключително устойчиви поли валентни връзки между „Предпочитаните партньори” и „Белите якички”, основани на материалния интерес и тайната на забогатяването за сметка на чуждите пари. Още преди 2000 година в София се цитираха имена на бели якички (ДЛ, ИИ), които с пари от IT далаверата вече бяха придобили по няколко недвижими имота в люксозни квартали за много кратък срок. Тогава, още по времето на правителството на Иван Костов, в изблик на откровение един от собствениците на една от „Предпочитаните компании” ми каза право в лицето: „Купил съм ги тези, купил съм и следвашите, ще купя и тези ще дойдат след тях!” И очевидно, се оказа прав.

Тази практика е толкова успешна, че за държавните чиновници в централната държавна администрация уволнението е бич божи - не заради загубата на скромата заплата, а поради това, че излизат от голямата игра, в която тяхното сътрудничесво е възнаградено в пъти по високо, разбира се - под масата. Как иначе можете да обясните интересни факти на притежанието като апартаменти по 400 кв. метри в луксозни комплекси, джипове на стойност 200,000 и повече лева, и разбира се, наплива на държавни служители от средно ниво нагоре към скъпите екзотични курорти в Южния Пасифик през Коледните и Великденски празници?

В продължнеие на последните двадесет години, тази конструкция от „Кукловоди”, „Предпочитани партньори (кукли)” и „Бели якички (кукли)” създаде мега-индустрия за кражба на пари в национален мащаб, пред който „фабриката” на групата на Октопода (Алексей Петров) изглежда като махленска манифактура.

To be continued ...

петък, февруари 24, 2012

Бонусите - отровата на нео либералния модел

На Лили

Увод

Изнесеното в тази статия не се отнася за хората с достойнство, умерените националисти и тези, които са поели по стръмния път на предприемачеството. Също за наемните работници в производството, трудещите се на полето на науката, образованието и всички, за които има и житейски стойности, различни от парите.

Всякакви прилики с действителни лица и събития са просто съвпадение.

След 20 години преход към “по-демократично” общество и пазарна икономика в България, резултатът е налице - капитализъм на монополите, кукловоди “в сянката” и социално разслоение на работо способните в три основни групи - “бльонове”, бонусни зомбита и просветени имигранти. Оформянето на всяка една от горните групи е пряк резултат от отношението на членовете на групата към основни житейски ценности - образование, мотивация и свобода. Това, което е общо за трите категории е специфината среда на тотално господство на монополите, в които те живеят и работят. Това което ги различава - тяхното отношение към собственото им място на сцената на живота, резултатите от техния труд и цената, която са склонни да платят за своята свобода - такава, каквато те самите я дефинират като ценност.

Бльоновете

Определението “бльон” е споменато за път в черните романи на Джем Хaдли Чейз, като дефиниция за млад човек, чакащ късмета си на самотна бензиностанция в пустоща на средния запад. Обикновено, “лошият” в романите на Чейз застрелва бльона в лицето, непосредствено след като зареди големия черен Пакрад “до капачката” и непостредствено преди да му плати. В България, никой не застрелва бльона. Тук макар и в добро здраве, той е разстрелян по рождение. Бльонът е млад човек, който нито учи, нито работи, храни се с хамбургери за един лев, щедро натъпкани с хляб, пържени картофи, кетчуп и майонеза, и търпеливо чака своя час - да намери изгубен портфейл с 200 евро на безлюдна улица (виж Шура Балаганов).

Лесно ще разпознаете бльона по типичните за групата белези - анцуг “за на кафе”, отчасти избръснат, с ниско остригана глава (не се губи излишно време за лична хигиена) и задължителния VW голф, обилно озвучаващ градската и селска общественост с блеещото вибрато на поредната поп-фолк знаменитост. Тази група млади изтеглиха първи “късата клечка” - те, както цялото общество след промяната не баха възпитавани (между впрочем напълно преднамерено) в култура на успех чрез постижения. Вместо това, в най-голяма степен техните естествени инстинкти за бърз успех чрез “късмет” и без особени усилия ги изхвърли в периферията на живота с 5 лева дневна разкладка, най-често от родители или бърза далавера.

В едно нормално демократично общество, ориентирано към ценности на успеха чрез труд, член на тази група би имал по-добри шансове за постоянни доходи и достоен живот - поне като работник в индустриалното производство. За съжаление, при родния капитализъм на монополите това е невъзможно - индустриалното производство е високо конкурента област и затова не бе припознато от “новите” предприемачи. Затова набързо и под благосклонния поглед на държавните органи за след приватизационен контрол новите капиталисти продадоха зад граница ценоото оборудване на приватизираните предприятия, трансформирайки колективната собственост на РМД в своя еднолична. Следващата фаза на трансформация на индустриалните активи, вече като лично благосъстояние, бе абсолютното безумие на бетонното предприемачество, множеството молове, безпощадното застрояване на черноморското крайбрежие. Това просто трансформира работните места в индустриалното производство в такива от строителството и туризма, които след срива на бранша и финансовата криза просто изчезнаха. И резултатът е че 25 % от младите хора между 20 и 30 години нито учат, нито работят!

Кукловодите

Планът на кукловодите бе прост, но гениален - да трансформират едно относително просветено общество в механичен сбор от консуматори, които не задават въпроси, а изпълняват заповеди, прикрити като рекламни послания. С други думи - таргет група на национално ново, живеещи в услуга на чуждите и родни монополи.

Натрупаните към момента на прехода организационни умения от актива на комсомола и партията плюс перфидните механизми за манипулация от арсенала на службите създадоха писта за “бърз старт” на избрани хора, внимателно структурирани на няколко взаимно свързани нива - нови едри собственици (олигархия), нови предприемачи (фирми) и обслужващ персонал от лоялни на идеята неудачници (най-често охранители, бодигардове, банкови чиновници, застрахователни агенти и други). Целта на тази структура от взаимно свързани стопански субекти бе ясна и проста - максимум печалба с минимум инвестиции и задължително, парите да се “въртят” вътре, само между фирми под контрола на кукловодите.

В относително кратки срокове бяха създадени монополи (медии, преса, горива, телевизионна реклама, енерго разпределение), а там където това не бе възможно поради пазарни регулации - картели (мобилни комуникации, банки и застраховане, производство на храни и напитки за широка консумация). Така “таргет” групата трябваше да бъде поставена в монополна зависимост от ценообразуването и волята на краен брой доставчици, фирми и организации на същите тези кукловоди. Ей така, по силата на изискванията на ЕС, но само “за парлама” бяха създадени държавни комисии за регулиране, чиято мисия просто се свежда до това да легитимират пред таргет групата лошите новини за поредно повишаване на цените с фарисейски фрази от сорта на “ … Искат поскъпване на газа с 20 % от 1 Юли, но Комисия счита, че няма основания за поскъпване по-голямо от 7 % …”. И членът на таргет гупата въздъхва с облекчение - “слава богу”, все пак 7 е по-малко от 15! И така на всеки 6 месеца стадoто се стриже с все по остри ножици и все по ниско, пък дано кожата остане цяла...

Бонусните зомбита

Но да се върнем към втората група заети - т.н. бонусни зобмита.

По същество, те са основната работната сила, движеща дейността на монополите по света и в България. В речника на нео-либералния капитализъм те не са хора - те са “човешки ресурси” (HR). Бонусните зомбита, обаче, някога са били хора, както всички останали. Масираното медийно въздействие с обилни послания за “ценностите” на англо-саксонския начин на живот им е помогнало да направят бързо съдбовния преход от човешко същество към “бонусно” зомби. И това е точка, от която връщане назад няма. От тази точка натам, те никога няма да поемат предизвикателствата на предприемача, защото ще разчитат “до пенсия” на това да бъдат високо заплатени наемници в компании - монополисти. Техния вътрешен мотив е “колкото е възможно повече пари, възможно най-бързо, без значение от методите и средствата”.

Бонусните зомбита обикновено работят в големи компании с монополно господство и много високо ниво на заплащане. Тяхната основната цел е колкото високата заплата, толкова и бонусите към нея. “Парите преди всичко” е постоянно действащ мотивационен аргумент, променящ постоянно, устойчиво и необратимо основните ценности на бонусните зомбита, чиито основен измерител за реализация стават единствено парите и нищо освен тях!

В скалата на ценностите на бонусното зомби офисът е по-важен от дома, работата е преди семейството, благоволението на ”прекия ръководител” е за предпочитане пред приятелството, личните вещи са по-ценни от добрата дума на близък човек, а категорията любов е просто ненужна емоция, в най-добрия случай средство за постигане на бизнес цели чрез емоционално изнудване. Така изместена, скалата на ценностите води до абсурдни житейски сцени и ситуации, които мозъка на нормалния човек може трудно да разбере и приеме. Жената бонусно зомби наема дойка на новороденото си дете, просто за да не загуби съревнованието с другите бонусни зомбита в офиса докато кърми и се грижи за рожбата си. Бонусното зомби се храни на крак или във фирмената кола, просто за да не пропусне поредната бизнес среща. Бонусното зомби няма лично мнение при оценка на остър проблем, то говори общи приказки, без да изразява ясно лично становище - така е сигурно, че няма да заеме “неправилна” позиция. Впрочем, претенциозната лексика на бонусното зомби е завеса пред абсолютното лицемерие като основен инструмент за постигане на користните цели. “Опа” вече се произнася “като Упс”, “Ау” вече е “Уау”, а пожелянието е за “хубава” вечер!

Раболепното отношение към прекия ръководител е задължително - бонусното зомби не напуска офиса преди прекия ръководител да си е тръгнал от него, ако прекият ръководител идва да работи извънредно в събота и неделя, бонусното зомби също е там, независимо от това, дали има работа или не! Целите са високи, напрежението е голямо, но бонусното зомби е готово да плати цената, каквато и да е тя дори и за сметка на здравето си - важно е да има парички за луксозен дом, луксозна кола, луксозно обзавеждане, луксозни вещи и луксозна почивка. Разбира се, бонусното зомби също почива, но само на луксозни места и чрез типични за групата занимания - скуош в събота, ски в неделя и тенис в работните дни.

Но обърнете внимание, бонусното зомби е също и любим дивеч! Има т.н. агенции за подбор на персонала, паразитиращи върху изтъркани вече понятия като лична “мотивация”, “персонална” реализация, “корпоративна” идентичност и прочие модерна лексика. В изпълнение на тяхната мисия да развращават чрез парите, те реализират своите цели и печелят за сметка на превръщане на хора в бонусни зомбита, предлагайки изкусителни финансови условия за преход от една компания към друга. Така бонусното зомби реализира целите си за “личностна” реализация през своя жизнен цикъл - средно на 4 до 6 години то преминава от една фирма в друга, всеки оът на по-добре платена “позиция”.

Ще запитате защо отделям толкова време на този вид? Ще ви кажа - защото този вид в голямата си част е естествения тор на корпоративната корупция, неин основен двигател и гарант за нейното светло бъдеще.

Схемата е проста - някъде в просторните офиси на висшия мениджмънт на хиляди километри от тук, сред лукса естествен орех и кристални бутилки с поръчков бърбън висши мениджъри решават, че след като миналата година са получили по 2,000,000 долара годишен бонус, няма да е лошо тази година да получат по 3,000,000. Тук е върхът на пирамидата от корпоративната алчност. Планът за продажбите в спуснат надолу и нищо по-малко от 30 % ръст на приходите от продажби и 50 % ръст на печалаба не може да бъде обсъждано. После скъпо платени финансови влъхви със зачервени и хлътнали от безсъние очи започват да жонглират с екселските таблици до тогава, докато не разхвърлят по цялата верига надолу плана за годишните продажби, сега модерно наричани “таргети”. Така и всяко колелце в системата получава своята цел в живота за следващата година. Подписвайки съответния план за обир на прилежащата му територия - квартал, град, област, държава или континент, бонусното зомби вече има всичко, което осмисля живота му - мириса на парите!

От този момент нататък, бонусните зомбита като вируси атакуват всички потенциални източници на приходи - безмилостно, последователно, неотстъпчиво и методично. И без значение от средствата, целта трябва да бъде постигната с цената на всичко - тук заблудата е обичаен подход, лъжата - най-верния помощник, а лицемерието - естествен съюзник. Този т.н. нео-либерален модел на съвремения капиталъзъм постепенно подменя на основните ценности на демократичните общества. Обществения интерес отстъпва пред този на корпорациите, националния интерес е подменен в името на монополните интереси, и обикновения човек е на колене, притискан от всички страни от монополите и корпоративната алчност. В тази обстановка държавата е натикана в ъгъла - тя вече не е гарант за просперитета на гражданина и обществото, а просто е инструмент за реализиране на корпоративни таргети.

Доказателства? Моля: Голяма софтуерна компания още с влизането си в нова “демократична” България без свян и гнус потърси сътрудничество с бившите комунисти за да реализира крупна държавна поръчка срещу обществения интерес и в разрез с проповядваните от нейното правителство пазрани принципи за прозрачност и лоялната конкуренция. Висша мениджърка, прословута с корупционните си практики в държавата е последователно промоцирана на все по-високи постове в голяма меджународна компания. Мултинационална фирма, известна с черната си каса раздава щедри рушвети на политици, но не се притеснява да изнудва безпардонно всеки, който дори и от любопитство е заредил нейни софтуерни продукти без лиценз дори и само за да ги оцени. Да не говорим за това, че висши държавни чиновници, захранвани от същите тези бонусни зомбита нагло и безсрамно лобират в полза на същите тези монополи и частни компании, представляващи техните интереси в България.

Изходът, или заблудата на просветените имигранти

Една малка част млади хора - тези с най-високоте интелектуални заложби и едновременно с това с най-развито чувство за справедливост и свобода по естествен път избират своя път - далеч от миризливото блато на българската демокрация. Те напускат страната за да завършат магистърска или докторска степен в престижни висши учебни заведения най-често зад океана. В 90 % от случаите, те никога не се връщат обратно, отвратени от корупцията, липсата на справедливост в обществото и реални шансове за това да бъдат оценени по техните възможности. Те стават просветени имигранти, и с това отнемат частица от и без това малкия интелектуален ресурси на нацията. Заблудата ставя ясна по-късно, когато двуетажната къща, трите коли и яхтата са вече сбъдната мечта идва и прозрението, че капана е щракнал - “There is no free lunch” и банката не е благотворително дружество.

Тези от тях, които въпреки всичко решат да останат в България, предпочитат чуждите работодатели - същите мултинационални компании, които в техните центрове за отдалечено обслужване или изнесени звена за развитие предлагат в пъти по-високо заплащане от местните фирми. Тук държават е сляпа, безпомощна и без интуиция - тя препочита да прибира 10 % данък печалба от чужда компания, която създава продукт с в пъти по-висока пазарна стойност.

Така най-добрите умове на младите българи създават продукти за чуждите мултинационални компании - незвисимо дали в МИТ или в Johnson Controls София. Вместо да се хвалят с това, че са разкрити нови 2,000 работни места в поредния call център на голяма американска компания, управляващите трябва да се запитат какъв би бил брутния национален продукт на България, ако същите тези 2,000 очевидно способни млади хора създаваха национални продукти с експортна насоченост. И ако имат акъла да си отговорят, би следвало да напишат стратегия за създаване и развитие на национална научно-промишлена инфраструктура, спосбна да взаимодейства на виско ниво със същите тези мултинационални компании и наред с това да се вгражда равнопоставено в глобален машаб.

Диагнозата и прогнозата

Диагнозата е ясна - нашият свят, такъв какъвто го познаваме, си е отишъл без възвратно, при това без да разберем за това. Заблудата, че живеем в развито и справедливо общество, в което ценностите на френската демокрация са фундаментални, е грижливо поддържана заблуда. Най-добрите човешки качества вече са пороци, считаните до вчера пороци са новите достойнства. Да си арогантен лицемер е хубаво, да казваш високо истината е лошо. Алчността не е порок, а двигател. Единствената и универсална мярка за стойност са парите. Това, че гнусен изрусен мангал говори за члена си по национална телевизия е хубаво, това, че някой говори истини за съдебната система - лошо. Напълно нормално е деветнадесет годишно момиче да се отдаде на позастарял пръч просто заради това, че е милионер, който търси съпруга. Още по-нормално е това да става по национална телевизия с претенции за различност, пред блесналите очит на подрастващи момиченца, за които от тук нататък пътят на успеха е начертан. Отлично е, че обществото генерира достатънчо приходи за издържане на помийна чалга телевизия, а още по-отлично, че 90 % от подрастващите не знаят кой е Пол Маккартни. Прекрасно е, че обществото има такива ментори като Слави Трифонов и Гала, а още по-прекрасно, че има елит от златки, тризначки, алисии, николетки, футболни инвалиди и подобни шедьоври на човешката деградация.

И накрая - от диагнозата към прогнозата. А тя е ясна - за да се оправят напълно нещата, те първо трябва да се провалят до край. И този край, доколкото вече се вижда, ще бъде платен с високата цена на прозрението, че основните човешки ценности са вечни, а човешката алчност - до време. И че да си човек означава да даваш поне толкова, колкото получаваш.


Not to be continued

неделя, октомври 30, 2011

Лицемерие и наглост, или имат ли памет и съвест другарите?

Гледам унилите физиономии на Станишев, Овчаров и Румен Петков. Слушам стенанията на страдалците, оплакванията от това, че видите ли, "страхът" бил в основата на тяхната загуба и проче салати. Слушам и невярвам на ушите си: Дали Станишев наистина счита, че тяхната обречена партия е пожизнено "абонирана за властта".

Тяхната партия, която вече няма нищо общо с левите идеи. Тази партия, която създади от собствените си среди новата класа на собствениците и трансформира народа си в таргет група. Същата партия, която натрупа мръсни пари в огромни количества и позиционира като нови капиталисти абсолютно некадърни капути, неспособни на нищо, освен да грабят чрез висши протекции и височайшо благословено монополно положение (справка - Георги Гергов, Красимир Гергов, Николай Банев, да не продължавам).

Смешен плач! На фона на дереджето на социалните системи в България, въпросната шайка олигарси най-добре да си вземат заграбеното и да се изнасят максимално бързо от България - докато те са тук, тежката сянка на мафията-държава ще шада над всеки от нас!