tag:blogger.com,1999:blog-74176932024-03-07T10:57:51.777+02:00Таlk to the StorytellerТова, което не може да бъде публикувано, но трябва да бъде казано ...bdinevhttp://www.blogger.com/profile/16508376910935779106noreply@blogger.comBlogger138125tag:blogger.com,1999:blog-7417693.post-16252810731578607802018-09-01T11:30:00.002+03:002023-07-02T17:11:21.020+03:00<div dir="ltr" style="text-align: left;" trbidi="on"><p style="background: white; margin-bottom: 4.5pt; margin-left: 0cm; margin-right: 0cm; margin-top: 4.5pt; mso-line-height-alt: 8.8pt;"><span style="color: #141823; font-family: "Arial",sans-serif; font-size: 11.0pt;">Някога много, много отдавна,
когато небето все още беше още наситено синьо, слънцето имаше цвета на узрели
портокали, а нощите миришеха на разцъфнали липи, сънувах</span><span lang="EN-US" style="color: #141823; font-family: "Arial",sans-serif; font-size: 11.0pt; mso-ansi-language: EN-US;">, </span><span style="color: #141823; font-family: "Arial",sans-serif; font-size: 11.0pt;">макар и не много често един красив сън.
Тогава живеехме в един от първите държавни блокове, нов, боядисан в бяло, в
центъра на Зарата, точно срещу Градската градина.<o:p></o:p></span></p>
<p style="background: white; margin-bottom: 4.5pt; margin-left: 0cm; margin-right: 0cm; margin-top: 4.5pt; mso-line-height-alt: 8.8pt;"><span style="color: #141823; font-family: "Arial",sans-serif; font-size: 11.0pt;">Летях над града. Първо се качвах
до таваните на нашия блок, обикновено се провирах през капандурата на покрива,
и после сякаш някаква невидима ръка леко ме понасяше във въздуха.<o:p></o:p></span></p>
<p style="background: white; margin-bottom: 4.5pt; margin-left: 0cm; margin-right: 0cm; margin-top: 4.5pt; mso-line-height-alt: 8.8pt;"><span style="color: #141823; font-family: "Arial",sans-serif; font-size: 11.0pt;">Издигах се плавно над зелените
дървета на градската градина - т<span class="textexposedshow">ихо и без звук,
след това минавах над Универмага</span></span><span class="textexposedshow"><span lang="RU" style="color: #141823; font-family: "Arial",sans-serif; font-size: 11.0pt; mso-ansi-language: RU;">, Пощата, завивах над </span></span><span class="textexposedshow"><span style="color: #141823; font-family: "Arial",sans-serif; font-size: 11.0pt;">Пожарната, и все по-високо и по-високо се реех над моето
училище, където виждах долу учителят ми по физическо Любо смешно да мята ръце
като вятърна мелница. </span></span><span class="textexposedshow"><span style="font-size: 11.0pt;"><o:p></o:p></span></span></p>
<p style="background: white; margin-bottom: 4.5pt; margin-left: 0cm; margin-right: 0cm; margin-top: 4.5pt; mso-line-height-alt: 8.8pt;"><span style="color: #141823; font-family: "Arial",sans-serif; font-size: 11.0pt;">Хубаво беше, че летях без усилие,
даже не размахвах ръце, сякаш гравитацията беше моя любовница и робиня.</span><span style="font-size: 11.0pt;"><o:p></o:p></span></p>
<p style="background: white; margin-bottom: 4.5pt; margin-left: 0cm; margin-right: 0cm; margin-top: 4.5pt; mso-line-height-alt: 8.8pt;"><span style="color: #141823; font-family: "Arial",sans-serif; font-size: 11.0pt;">В този сън имаше един много
специален момент, който винаги се повтаряше без изключение: винаги след Пощата
с Орела, близо до двора на гимназията във въздуха се разминавах с друга летяща
душа. Тя винаги летеше някъде по-високо от мен, и аз никога не можех да видя
лицето и. Чувствах силната въздушната струя, когато се разминавахме, усещах
електрическото пращене на заредения с енергия въздух, усещах уханието на диви
горчиви треви, но никога не виждах лицето и!<o:p></o:p></span></p>
<p style="background: white; margin-bottom: 4.5pt; margin-left: 0cm; margin-right: 0cm; margin-top: 4.5pt; mso-line-height-alt: 8.8pt;"><span style="color: #141823; font-family: "Arial",sans-serif; font-size: 11.0pt;">Така и не разбрах каква беше
душата – мъжка или женска, или просто беше просто човешка душа, освободила се
от тегобите на земните грижи, съмненията, данъчните задължения, пола и
плътската любов. <o:p></o:p></span></p>
<p style="background: white; margin-bottom: 4.5pt; margin-left: 0cm; margin-right: 0cm; margin-top: 4.5pt; mso-line-height-alt: 8.8pt;"><span style="color: #141823; font-family: "Arial",sans-serif; font-size: 11.0pt;">Странно, нов винаги в този сън
звучеше една и съща музика – </span><span lang="RU" style="color: #141823; font-family: "Arial",sans-serif; font-size: 11.0pt; mso-ansi-language: RU;">“</span><span style="color: #141823; font-family: "Arial",sans-serif; font-size: 11.0pt;">Lamp
light</span><span lang="RU" style="color: #141823; font-family: "Arial",sans-serif; font-size: 11.0pt; mso-ansi-language: RU;">”</span><span style="color: #141823; font-family: "Arial",sans-serif; font-size: 11.0pt;"> на Bee Gees. И винаги музиката
започваше там, където беше свършила при предишния ми полет.<o:p></o:p></span></p>
<p style="background: white; margin-bottom: 4.5pt; margin-left: 0cm; margin-right: 0cm; margin-top: 4.5pt; mso-line-height-alt: 8.8pt;"><span style="color: #141823; font-family: "Arial",sans-serif; font-size: 11.0pt;">Много, много години след времето,
когато отдавна вече не можех да летя, в града на липите, до брега на езерото с
плачещи върби в един късен следобед срещнах другата летяща душа на чаша чай. „Знаеш
ли“, каза тихо душата. „Когато още в първия учебен ден през Септември, преди
три хиляди години бях дежурна на вратата на класната стая, видях едно момче от
по-горните класове да дежури на вратата на съседния клас. Тогава си казах:
„трябва непременно с него да станем приятели“…<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><b><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Зима- Лято </span></b><b><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">I</span></b><b><span style="font-family: "Arial",sans-serif;"><o:p></o:p></span></b></p>
<p class="MsoNormal" style="background: white; line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm;"><span style="color: #1d2129; font-family: "Arial",sans-serif; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG;">Тогава имаше дълги студени и снежни зими, летни студентски бригади, нямаше
спин и сексът все още не беше повод за запознанство. Но въпреки това, от време
на време, сияйното лице на Любовта надникваше зад облаците тютюнев дим,
алкохолни пари и самозаблудата, че сме вечни. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal" style="background: white; line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm;"><span style="color: #1d2129; font-family: "Arial",sans-serif; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG;"> </span></p>
<p class="MsoNormal" style="background: white; line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm;"><span style="color: #1d2129; font-family: "Arial",sans-serif; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG;">Тази зима беше дошла по-рано, и бе по-студена от обичайното. Натрупа пухкав
сняг метър и нещо. Стегна студ, и за една нощ снегът от пух се превърна в
синкав, корав лед. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal" style="background: white; line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm;"><span style="color: #1d2129; font-family: "Arial",sans-serif; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG;"> </span></p>
<p class="MsoNormal" style="background: white; line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm;"><span style="color: #1d2129; font-family: "Arial",sans-serif; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG;">Блус Мобилът </span><span lang="EN-US" style="color: #1d2129; font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG;">– </span><span style="color: #1d2129; font-family: "Arial",sans-serif; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG;">грохналият гърбав автобус на Клуба
за естетическо възпитание ма МЕИ-то тръгна от София в 4 след обяд, и с Божията
помощ в 9 вечерта криво-ляво бяхме в Зарата. Паркирахме на малката уличка
(Априлов) зад кино Септември, и от Блус Мобилът право във Верея – там свиреше
Николай Ирикиев, с някакви набързо свикани ентусиасти – той с ореола на китарен
бог – те, с примирението на чираци, очакващи да бъдат посветени във Великата
тайна на безсмъртната рок магия. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal" style="background: white; line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm;"><span style="color: #1d2129; font-family: "Arial",sans-serif; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG;">Хапнахме по тройка с гарнитура, обсъдихме мацките на дансинга, пихме по
две-три бири в два-три коняка, и всеки пое към нощната си обител – пичовете от
Климат Блус Бенд към Хотел Тракия, аз – в родното гнездо на четвъртия етаж в
блока срещу Градската градина, над кино Септември и ресторант „България“.<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal" style="background: white; line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm;"><span style="color: #1d2129; font-family: "Arial",sans-serif; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG;">В ледения синкав студ на следващото утро нашият поход към целта започна с
дълго, изнурително бутане на Блус Мобила, огласявано с цветисти псувни – през
нощта акумулатора беше паднал и зеленото туловище на буса с пращене се отцепваше
от оковите на леда в малката уличка. На шестия опит Блус Мобилът запали, гъста,
задушлива нефтена отрова избълва в дробовете ни, и ние премръзнали, озлобени и
задъхани се метнахме при инструментите. След 10 минути вече бяхме минали
прелеза на „Наталия“, и изпълнени с копнежа на младия, див скитник, излязохме
на шосето за Бургас, с крайна цел Котел.<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal" style="background: white; line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm;"><span style="color: #1d2129; font-family: "Arial",sans-serif; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG;"><br />
Климат Блус Бенд беше нашият вариант на „Оркестър без име“, но с име! Бяхме
студени във втори курс на МЕИ-то, и имахме шанса да сме протежета на КЕВ - Клуба
за Естетическо Възпитание, единствения признат от Партията и Комсомола формален
орган за студентска самодейност. Бяхме нещо като признати дисиденти с права,
недостъпни за обикновените студенти – например да носим дълги до раменете коси,
да не ходим на студентски бригади (а да свирим на тях) и разбира се, да живеем
с измамното чувство на избраници на Съдбата. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal" style="background: white; line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm;"><span style="color: #1d2129; font-family: "Arial",sans-serif; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG;"> </span></p>
<p class="MsoNormal" style="background: white; line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm;"><span style="color: #1d2129; font-family: "Arial",sans-serif; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG;">Инструментите бяха сносни, имахме лампови Маршали (правени по оригиналните
схеми), а аз имах черна бас китара, реплика на SG Standard Bass, с ластик вместо
ремък. Това ми даваше предимството на музиканта магьосник - хвърлях бас китарата
към публиката, която потресена се отстъпваше назад, а китарата, теглена от
ластика се връщаше обратно в ръцете ми, за изненада на фенките, които оценяваха
високо акробатничите ми умения, които значително надминаваха музикалните ми
такива… <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal" style="background: white; line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm;"><span style="color: #1d2129; font-family: "Arial",sans-serif; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG;"><br />
Тарторите на Климат Блус Бенд бяха двама – Васко на барабаните (Бог си го
прибра преди година, без време…), и Косьо, незнайно защо наричан Мери. Много, много,
много добър китарист. Имахме си и аристократ – певец, с брилянтен английски –
Веско, добродушен дългуч с дънков костюм, куха китара и личен репертоар от 3
песни на Стоунс. На клавишите беше Иван, бъдещ отличник по математика, наричан
от нас „Емерсона“. Свиреше на двуманулна ELKA – нов, бял италиански орган - голяма
рядкост и екзотика по това време. Голямо негово лично качество, което
оценявахме всички бе, че произхождаше от „добро“ семейство, което не го спираше
да псува цветисто като каруцар, но на "Вие". <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal" style="background: white; line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm;"><span style="color: #1d2129; font-family: "Arial",sans-serif; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG;"><br />
Тогава първата голяма, дълга и красива любов</span><span style="color: #1d2129; font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG;"> </span><span style="color: #1d2129; font-family: "Arial",sans-serif; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG;">с другата летяща душа беше вече отвъд хоризонта
на времето, и в конкретния момента нямахме постоянни гаджета. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal" style="background: white; line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm;"><span style="color: #1d2129; font-family: "Arial",sans-serif; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG;">От една стана, бяхме зверове с хипер либидо, но от друга – неопитни в
любовните работи дърводелци, които не знаеха как се свалят мацки. Разбира се,
при тогавашния морал мацките около нас бяха много консервативни, недостъпни, и
свирепо парираха всички наши неумели опити да получим първо, второ и десерт
веднага, и безусловно!<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal" style="background: white; line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm;"><span style="color: #1d2129; font-family: "Arial",sans-serif; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG;"> </span></p>
<p class="MsoNormal"><b><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Зима- Лято </span></b><b><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">II</span></b><b><span style="font-family: "Arial",sans-serif;"><o:p></o:p></span></b></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Споменавайки
нивото на тогавашните колежки, справедливо трябва да отбележа, че то беше
недостижимо високо, във всеки един смисъл. Повечето бяха от консервативни
градски софийски семейства, с отлично домашно възпитание, говореха поне едни чужд език (без да броим
руския), имаха широка обща култура и абсолютна непоносимост към нашите наивни, недодялани
и понякога смешни опити за по-близко телесно сътрудничество. Бяха тихи, добре
облечени, чисти, възпитани и любезни. Красимира даже имаше собствена Фолксваген
Костенурка, Валя беше като ангел небесен, Мая знаеше текстовете на джаз
стандарти като “</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">When</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif;">
</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">the</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif;"> </span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">saint</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif;"> </span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">go</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif;"> </span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">marching</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif;"> </span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">in</span><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">”, Руми бе завършила гимназия в Париж и
говореше френски, Мариана имаше шлифованите обноски на истинска млада дама,
Надето, Ванчето… …. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Да не изброявам
повече, че ще пропусна някои от ангелите, които стремежа инженерството тогава
бе довело в Далеко Съобщителната Техника при Факултет Радио Електроника на МЕИ-то. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Васко,
барабаниста ни от Габрово, беше алфа-мъжкар. Смолисто черната му дълга коса,
издълженото му скулесто лице на дявол и черните му очи, хвърлящи амурчета
притегляха неустоимо всички по-отворени девойки в МЕИ-то и околните вузове,
изгарящи в мечти и копнежи за принца, неговите груби ласки и „още нещо“.
Грубият му изказ, съчетан с басовия тътен на гръмкият му глас сваляше всякакво
съмнение във възможностите му да удовлетвори копнеж, и достави неосъзнато
телесно щастие.<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Усилията му да
свали произволна мацка бяха по-малко от нашите усилия да привлечем вниманието
на същата, а времето за това да я изостави замаяна от щастие, все още не
разбиращата тъжната страна на раздялата – по малко от времето да започнем
встъпителен разговор за представяне на услугата. Васко биеше барабаните с
неподражаем маниер със затворени очи и глава, обърната настрани, с димяща
„Стюардеса“ в устата и в снежно бял потник, от който извираха буйни черни
косми, негледно доказателство за мъжество, безмилостно унищожаващо всички съмнения
в противното.<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Свирехме
основно на две места – в барчето под втори блог на МЕИ-то, и в „Цецо Спасов“ в
Студентски град. Сет листът беше отворен – малко Гренд Фънк и Дийп Пърпъл, повече бял блус и най-много Юрая Хийп. Откривахме с „Лейди
ин блек“ и закривахме с дълъг, безкраен 12 тактов „бял“ блус, даващ последен
шанс на танцуващите да се понатиснат в задушливата атмосфера на цигарения дим,
изпаренията на рома и потните тела.<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Репетирахме в
едно хладно мазе във втори блок на студентските общежития. На всяка колона
освен ламповия „маршал“ стоеше достолепна бутилка „Слънчев удар“ или евтина
немска водка „</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">Doppelkorn</span><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">“,
задължителни катализатори на творческия процес при разучаване на световните рок
хитове. Обикновено творческият процес приключваше със скромен успех късно след полунощ, и с очакваните
ментални щети, като резултат от насмукания алкохол. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Често при нас
на тези репетиции се отбиваше и Васо Струната, така наричахме тогава Васил
Найденов, като пианист, а не певец на тогавашната рок група “Златни струни“.
Васо идваше заради две неща – двумануалния “</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">ELKA</span><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">” орган, и свободата да свири и пее блус.
„Пичове“, казваше тогава той, „един ден ще стана звезда, и ще пея блус“. Почти
позна – Васо стана Васил Найденов, стана звезда, но блусът остана в онова
мрачно и влажно мазе на втори блок в студентските общежития!<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Тук е мястото
да опровергая ширещите се днес спекулации, че рок музиката и рок музикантите са
били преследвани, малтретирани и низвергвани от тогавашната „народна власт“.
През цялата си гибелна кариера имахме само два случая на тормоз от властта.
Първият – когато предизвикахме сбиване на автогарата в Стара Загора. Тогава един шофьор - натегач отказа да ни
качи в автобуса за Марица Изток, където трябваше да свирим на някаква
работническа вечеринка. С мрачно, но решително изражение на отруденото си лице
каза „Аз изроди не возя“, и ни прикани да си подстрижем дългите коси – нещо
немислимо в нашето битие на рок „звезди“. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Някой от нас го
попита язвително защо не си гледа работата, и допълни „… и да шиба грозната си
кондуктора“. Това преля търпението на труженика, и с ловко движение на
вълнатите си ръце</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">,</span><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">
той извади и развъртя манивелата на рейса. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Ние естествено,
се отзовахме с усърдие… След
последвалата суматоха народната милиция ни заведе в участъка срещу спортната
зала зад Пощата, където кварталния нареди подстригване „нула“ номер, конфискация
на хипарските знаци и четене на конско. Пуснаха ни след 3 часа – сломени,
унижени и със самочувствието на червеи, премазани в калта от сляп валяк. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">До Марица Изток
се дотътрихме по тъмно. На „стоп“, и на части. Моя милост и Весо Дълъг
пътувахме на платформата на камион-лайнарка. Аз съм с къси крака и някак си
седнах на пейката пред лайняния контейнер в посока на движението. Веско
трябваше да седне странично, и да вдига краката си при всяко разминаване с
насрещна кола. Унижението ни беше пълно, жестоко и безутешно. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Пристигнахме късно
вечерта унили и утрепани от пътя в заводската столова. След като седнахме в
задимената столова край събраните на дълго маси, забелязахме няколко странни
феномена. В целия стол ние бяхме единствените трезви човешки същества. В целия
стол ние бяхме единствените трезви човешки същества, миришещи нечовешки на човешки фекалии. И като последен удар на
Злата съдба, камионът с инструментите и „маршалите“
бе изчезнал безследно в тъмната, непрогледна нощ някъде в златния триъгълник на
„</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">o</span><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">вата“ – Раднево,
Гълъбово, Обручище….<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><b><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Зима- Лято </span></b><b><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">III</span></b><b><span style="font-family: "Arial",sans-serif;"><o:p></o:p></span></b></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Вторият път,
когато народната власт заби балтия в шията ни бе в края на историята, която ви
разказвам. В началото на Септември, на една поредна студентска бригада, където
Клубът за Естетическо Възпитание (КЕВ) и дяволът на рокендрола ни бяха засилили
да свирим на забавите на едни бригадирки от Софийския Университет – специалност
Българска Филология.<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Бригадата беше
в Белоградчик. Имаше един командир, Неделчо – формално, същество от мъжки пол,
но фактически хермафродит, деформиран от пропагандата изрод, женен за ЦК на
Комсомола. Като млад натегач по
рождение, Неделчо обичаше Партията, Комсомола, събранията, бригадите,
паметниците на Героите, трудовете на Маркс, Енгелс, Ленин, Петилетката за три
години, и мразеше три неща – анархията,
безделието и рокендрола. Неделчо беше противна личност, но всичко останало в
тази бригада бе повече от прекрасно – 36 млади, 22 годишни красиви, палави,
преливащи от енергия за живот филоложки от Софийския Университет, успешно
преминали първия изпит на Живота, и баналните изпити по пътя от втори към трети
курс!<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">В бригадата
нямаше нито един друг мъж, ако се изключи Командира Неделчо. Тук Съдбата бе
хвърлила заровете на късмета за всеки, който би пожелал една кратка, но бурна
студентска любов. За всеки, но не и за Командира Неделчо. Странните му псевдо
социални амбиции, найлоновите му обноски на дървеняк и не на последно място,
манията му за ред, послушание и
предсказуемост отблъскваха дори и по-грозничките бригадирки, и вместо да пие Дом Периньон с черен хайвер, хаванчето
Неделчо ден след ден ръфаше сухия шмиргел на телесната самота.<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Единствената му
утеха бе, че вечер, изтегнал се в скърцащото креватче в малката спалня на
училището, където бе настанена бригадата, можеше да гледа с кравешка
всеотдайност баналните бригадирски символи – знаме с кръстосани кирки и лопати,
на фона на петолъчка, излъчваща хилави снопове жълта светлина. <b><o:p></o:p></b></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Всеки
благословен от Бога ден тогава протичаше еднакво. Сутрин бригадирките ставаха
точно в седем, ние – музикантите се излежавахме до десет. В осем те вече бяха
на нивата, в единадесет – ние на подиума в открития дансинг. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Те събираха богатата
реколта – ние репетирахме парчетата за вечерната забава – </span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">Samba</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif;"> </span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">Pa</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif;"> </span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">Ti</span><span style="font-family: "Arial",sans-serif;"> на Сантана, </span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">Whiter</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif;"> </span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">Sdade</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif;"> </span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">of</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif;"> </span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">Pale</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif;"> </span><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">на Прокъл Харъм и други бавни шедьоври,
особено подходящи за душевното сближаване по стъпалата към любовната магия. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Изведнъж Косьо отпусна
ръце от китарата и изрева „Какви блусове, бе пичове? Та мацките няма с кого да
танцуват! Нали ние свирим в това време? С Неделчо ли да се натискат“. Косьо
беше железен, ние помръкнахме. След кратко униние взехме перфектното решение –
никакви блусове, няма Сантаяна, няма Прокъл Харъм, ще хванем „</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">We</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif;"> </span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">are</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif;"> </span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">American</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif;"> </span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">Band</span><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">” на Гранд Фънк! Речено – сторено. До
един след обед бяхме готови, и сияещи, с чувство на изпълнен бригадирски дълг
влязохме в стола да хапнем заслуженото свинско с картофи и мляко с ориз.
Бригадирките се прибраха към два следобед, хапнаха на бързо и се запътиха към
душовете. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Ние – да поспим
след усилната репетиция. Подготовката за забавата течеше тихо, но на пълни
обороти.<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Вечерта в седем
– всички на дансинга! Климат Блус Бенд в разширен състав с двама гост певци –
Хари Лайномета, специализиран в италиански шлагери, които пееше сам в
акомпанимент на един продухан акордеон, и Руменчо „Пич“ от Пловдив, паднал
ангел от Консерваторията, като бек вокал на Веско. Мацките на дансинга са
застинали в очакване. Неделчо с тревожно изражение на лицето на крачка от
шалтера на захранването. Два прожектора в публиката. Прохладен бриз откъм
белоградчишките скали. Васко брои – едно, две, три, четири, барабаните,
рифовете, и стигаме до ”</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">We</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif;">
</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">are</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif;"> </span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">American</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif;"> </span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">Band</span><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">, </span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">We</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif;"> </span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">are</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif;"> </span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">American</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif;"> </span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">Band</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif;"> </span><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">на </span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">Grand</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif;"> </span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">Funk</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif;"> </span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">Railroad</span><span style="font-family: "Arial",sans-serif;"> ..”<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Тук нервите на
Неделчо изпращяват, лицето му се изпъва в отровна гримаса, очите му хвърлят
петолъчки, пяна избива на озъбената му гримаса… С решителността на пожарникар,
решил да спре изригването на мега вулкан, и с конвулсивна походка на робот с
повреда в платката за движение Неделчо взема брадвичката от пожарния хидрант, и
с цялата злоба на роба замахва и разсича на две главния кабел на захранването….
<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Пада мрак,
започва суетене, и само гневният глас на Неделчо разцепва тъмата „ Каква
Американска банда сте вие бе, нещастници жалки…“<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><b><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Зима- Лято </span></b><b><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">IV</span></b><b><span style="font-family: "Arial",sans-serif;"><o:p></o:p></span></b></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">В Котел се
довлякохме към три следобед. По пътя метнахме по три кебапчета, и взехме
няколко бири за из път от Петолъчката. В Блус Мобилът гумените уплътнения на
прозорците бяха отдавна изсъхнали, и студеният насрещният вятър фучеше в ушите
ни. Отоплението на буса беше фатално прецакано и през целият път се топлехме от
дима на цигарите и със съдържанието на една литрова бутилка Ром, производство
на Винпром – течност, особено популярна в онези години на оскъдица. В Котел слязохме сковани като мумии. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Блус Мобилът
спря с пъшкане и скърцане директно пред ресторанта на Балкантурист.
Разтоварихме и наредихме уредбите в ресторанта. Имаше широк дансинг с две
стъпала под нивото на пода. Ресторантът беше огромен – почти с размерите на стадион
Уембли. Обстановката беше тип соц „арт деко“. Прозорците на ресторанта бяха
френски, до земята, с бледо кремави дантелени завеси и много саксии с живи
цветя. Чувството беше сюрреалистично - чувствахме
се като посланици на болния разум в някакъв микс между стол на „Здрава храна“, камерна
зала на НДК и клуб за профсъюзни събрания. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Специфичният
микс от изпаренията на евтини цигари, заарска мастика, турско кафе с леблебия, Алтай
и постна мусака потискаше всички външни аромати, и безжалостно разстрелваш
всички очаквания за нещо „по така“. Тогава, все още пушенето беше разрешено
навсякъде, и ние се възползвахме от това повсеместно. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Запалихме по
цигара. Включихме китарите и органа, щракнахме усилвателите от „</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">Stand</span><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">-</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">by</span><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">”
на “</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">On</span><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">”и за саунд чек
забихме „</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">Easy</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif;">
</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">Living</span><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">” на Юрая
Хийп. Моментално целият персонал на ресторанта дотърча - със слисани изражение на лицата, изразяващи
едновременно изненада, недоверие и като че ли малко страх. Явно, щъркелът на
рокендрола не бе пускал своите дарове досега в малкия град. Дотърча и чевръст,
червендалест, потен, разтревожен и космат управителя – „Какво правите бе, ще ми
срутите ресторанта! По кротко довечера, че ще свирите на студенти от института
по международен туризъм от Бургас! Те са културни деца! Така че, внимавайте в
картинката“.<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Всъщност, ние
основно внимавахме в картинката. А тя хич не беше лоша – сервитьорките бяха
красиви, отракани и общителни. Едната, с гарваново черни коси и ярко червило
беше особено привлекателна. Нейната натрапчива, екзотична красота, свободните
маниерите на общуване и подканваща усмивка предразполагаха към по-директно
сондиране на потенциалните възможности за
обмен на умни мисли, красиви жестове и телесна микрофлора. Казваше се
Яна, и без губене на време Яна започна огнен флирт с Васката.<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Към осем
започнахме „свирката“, очаквайки студентите от Бургас да се появят в
Ресторанта. Вече бяхме позатънали в алкохолното блато на самодоволството, и с
безразличие изцеждахме някакъв банален бял блус, когато те започнаха да идват
на групи по двама-трима, или по-точно казано – по две-три. Отново Съдбата ни
беше изпратила на правилното място, и точното време. В тази специалност –
Международен туризъм на всеки двадесет момичета приемаха по едно две момчета. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Очертаваше се
тежка вечер. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Бавно, но с
постоянна скорост забавата набираше скорост. Студентките танцуваха една с
друга, и чакаха да им дойде реда за танц
с тримата им колеги и шофьора на Блус Мобила. Скоро, той отпадна от шорт
листата на опциите. Дългият път и четирите водки в ресторанта бяха пресушили
ресурса му, и той кротко предаде тялото си на плота в гардероба на ресторанта. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">При тази тежка
загуба ние, музикантите, взехме всеотдайното решение да се включим в танците,
доколкото репертоара позволяваше това. На всяко следващо парче един от нас
оставяше инструмента на сцената и се
пускаше на дансинга. Включиха се и музикантите от местното музикално училище по
народна музика. Учителят по гъдулка заби убийствено соло на </span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">Smoke</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif;"> </span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">on</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif;"> </span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">the</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif;"> </span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">Water</span><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">. Ние бяхме изненадани и респектирани.
На сцената настъпи анархия. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Купонът течеше
с буйна мощност. Васката яко компенсираше със сервитьорката Яна. Час по час тя
му носеше на барабаните нова чаша с прозрачна течност, и по усилената
жестикулация между двамата ставаше ясно, че назрява поредната вагинална драма. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Дойде моят ред
да се пусна на дансинга. Огледах се, преди да оставя баса на подиума. Очите ми
се спряха на едно тъмнооко момиче със сериозно изражение на мраморно бялото
лице и с дълга права черна коса. Изглеждаше като тъжен ангел, апотеоз на
съвършенството. Помислих си „Тя е Богиня – а ти Балчо, си червей. Няма
митология, в която богините да танцуват с червеи“. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Сърцето ми
прескочи и започна да бие „алегро виваче“. Тласкан от хормона и безумието на сляпата
надеждата, и с решителността на отчаяния неудачник се промъкнах и попитах „Може
ли да танцуваме“ . Безизразното и личице се оживи, тя се усмихна и каза
„Естествено, казвам се Малина“. От Бургас“. Благодарих. Изтанцувахме блуса на
комсомолско разстояние. След края на парчето пак благодарих, и се върнах на
подиума.<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">До края на
купона се случиха две забележителни неща. Малина повече на погледна към мен, и
това окончателно ме убеди в моето лично нищожество. Другото забележително
събитие беше, че когато свършихме и започнахме да събираме инструментите, Васко
и фамозната сервитьорка Яна се усамотиха на най-крайната маса на ресторанта,
най-вероятно за изясняване на техническите детайли в бъдещото съвместно
начинание. Събрахме усилвателите на куп, оставихме върху тях китарите и
тръгнахме да спим. Беше вече късно след полунощ. Телата ни имаха нужда от
почивка, а душите ни – от просветление.<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Косматият, сръчен,
потен и загрижен управител ни похвали, и ни каза, че ще спим в общо помещение
на етажа над местната банка, точно срещу ресторанта.<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Влязохме в
общата спалня с русенски легла, без кенеф и с една чугунена мивка, от която
течеше нещо като вода, но с цвят на
шипков мармалад . Никой не дръзна да провери какво точно. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Легнахме с
дрехите, защото отопление нямаше. Васко даде команда: „Пичове, аз отивам за
Яна. До 15 минути всички да сте заспали дълбоко. И не искам да зяпате, “ясно?“
Съгласихме се единодушно, но щом той излезе в тъмната студена нощ, ние
спонтанно изтрезняхме. Надеждата за предстоящото зрелище не ни даваш да заспим.
Стояхме солидарно мълчаливи в тъмнината на студената стая, и само една болна
примигваща улична лампа оживяваше напрегнатата, заредена с ожидание атмосфера. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Минутите течаха
тягостно. Стана четири и двадесет след полунощ. Тежки стъпки проехтяха по
коридора, но не и дамски токчета. Врата се отвори със зловещо скърцане. Ние се
изправихме седнали в леглата, в очакване на резултата. Васко светна лампите.
Красивото му, черно лице беше помръкнало. Изглеждаше много, много нещастен. С
леден глас отрони само четири думи „Не дойде, майка му ….“ Всички бяхме покрусени. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">На другата
сутрин тръгнахме обратно към София. Преди да се качим на Блус Мобила, минахме
през ресторанта да вземе китарите. На моя бас имаше малка бележка, затъканата
между втора и четвърта струна. На бележката красив почерк не написал „ Малина
Вичева, Бургас, Улица, Номер, Етаж, Апартамент“…. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><b><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Зима- Лято </span></b><b><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">V</span></b><b><span style="font-family: "Arial",sans-serif;"><o:p></o:p></span></b></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Седя на
компютъра, нощната лампа мъждука над главата ми, и слушам „</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">Daniel</span><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">” на Елтън Джон. Далечното Интернет
радио от скованата в ледена прегръдка Отава ме връща назад в годините. Пиша
този шантав текст малко след полунощ, във втория ден на новата 2018 година.
Давам си сметка, че по паралакса на времето историята, която разказвам, е на
четиридесет и повече обиколки на земята около слънцето. За щастие хората, които
описвам тук с обич, виждат светлата стана на луната, а тези, които са извън
това повествование, са част от цялата вселена на моя благословен живот.<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">С някои от тези
скъпи за мен души Животът ни раздели, други – прогони в Обетованите земи. Тези,
които са тук, и тези, които са далеч, но четат моите глупости са всъщност
единственият мотив да продължавам да пиша. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">И така ….<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Прибрахме се
обратно в София простинали, кихащи и кашлящи. Разтоварихме апаратурата и
китарите в замръзналото мазе на втори блок на студентските общежития. Пръснахме
се всеки в своята бърлога – Косето и Емерсона в техните софийски домове,
провинциалистите – по квартири и общежития. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Аз и Васката
бяхме съквартиранти в 22 блок на Червена Звезда – обитавахме една стая с две
легла, маса, гардероб и най-важното – два стола. Стаята беше западно изложение,
на третия етаж. Хазяинът, Косьо Гошкарян се беше запилял някъде на гурбет в
Италия, и над нашия морал бдеше младата му красива, консервативна, строга, но
справедлива съпруга Мария. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Овен нас, Мария
отглеждаше и техните две дъщери по на 3 - 4 години. Помня, голямата се казваше
Мирела, а малката тогава все още беше във възрастта, в която децата имат
правото да не носят име. Точно под нас, на втория етаж живееха две целомъдрени,
засукани студентки от Софийския Университет, специалност химия.<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Леглото на
Васката беше до стената, моето – до прозореца. Единият от двата хилави стола
беше закован до масата, другият – до леглото на Васката. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Върху него
имаше две неща, които като че ли бяха пуснали корени в сухият дървен плот на
стола – препълнен с фасове от Стюардеса пепелник, и еднолитрова бутилка ром. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Моят избор
тогава бе БТ кутия, и водка източно германска водка Допел Корн. В квартирата
често ни гостуваха пичовете от Климат Блус Бенд, и тя беше нещо като изповедалня,
клуб и душевна реанимация за разбити сърца. Бутилката с рома и препълненият
пепелник бяха нещо като помощни помагала, насъщно необходими при подготовката
за най-тежките изпити – например Обща Електротехника.<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">В сесия,
Васката се подготвяше по типичен за него начин – седнал по дължината на леглото
с неименния бал потник, свитъка с лекции в лявата ръка, димяща цигара в устата,
чийто дим насълзява лявото му око, и бутилката ром в дясната ръка! Явно, този
метод работеше прекрасно, защото Васката нямаше нито един невзет от раз изпит! <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Емерсонът беше
единственият, който така или иначе не беше част от постоянното присъствие. Може
би аристократичните му разбирания и изисканите маниери бяха в противоречие с
нашия прост изказ и брутални изцепки, или може би странностите на мисловния му
процес го сдържаха извън огненият кръг на младежките ни пороци. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Емерсонът беше
странна птица. Кльощав, леко прегърбен, с тънък, леко крив нос и малки, близки
едно до друго дебнещи очи на щука, той се движеше с небрежната походка на
пребит в крайбрежна кръчма хамалин. Емерсонът свиреше на клавишните, но винаги
беше извън контекста на нашите младежки простотии. Взе първа математика с много
зор и рицин. По това време той живееше на Сан Стефано, точно срещу телевизията,
на първия етаж на древна кооперация. Гледаше го баба му, бивша оперна певица
с бурно аристократично минало. Те
поддържаха странни взаимоотношения, близки до тези на плюеща кобра и мангуста. Емерсонът се обръщаше към баба си „Дърт
робот“, тя му отвръщаше злостно с разтреперан глас „Гамен фашистки“. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Въпреки тази странна
любов, Емерсонът беше винаги спретнато облечен, с панталони с остър ръб, прясно
изгладена риза и блестящи от чистота обувки. Както вече казах, този му изискан
външен вид беше в пълно противоречие с нахално-циничния му стил на изразяване,
включваш сочни псувни на „Вие“ (“Защо не си ебете майката, Другарю“), както и
конкретни закани за действия, необратимо променящи здравето, социалния статус
или дори пола на заплашвания. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Една късна дъждовна
есенна надвечер, пресичайки булеварда
под Телевизията, Емерсонът бе пометен от джип-линейка, изскочила изневиделица
зад ЗИЛ самосвал. С комоцио и в безсъзнание, Емерсонът бе хоспитализиран в
Пирогов, и след една тревожна седмица на съспенс се върна обратно към живите,
но вече като нов човек, и с друга индивидуалност. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Промените бяха
три, но съществени по своя характер -
първо, спря да се конти, и тръгна като всички нас, с дънки и якета. Второ –
спря да псува на Вие и премина на Ти. И трето, най-важно – от изоставаш по
математика стана корифей на точната наука, способен да решава на ум
диференциални уравнения! Явно, ударът на главата в твърдите павета на мокрият булевард
бе закачил една за друга важни пружини в мозъка на Емерсона, които преди този
съдбовен момент са били разкрачени по рождение. Трета и четвърта математики
бяха взети с пълно шест. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Ние в Климат
Блус Бенд бяхме респектирани, Къно Мишев – неприятно изненадан! Скоро след това
съдбата награди Емерсона със страхотно гадже, красавица от докторско семейство,
за която след това се ожени. В наши дни Емерсонът е уважаван бизнес консултант с добър живот. Дали си
спомня този кратък миг, който промени целия му живот преди четиридесет години? Дано
…<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><b><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Зима- Лято </span></b><b><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">VI</span></b><b><span style="font-family: "Arial",sans-serif;"><o:p></o:p></span></b></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Нещата от
живота тогава бяха директни, прости и бързи. „</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">Love was such an
easy game to play”, </span><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">както
написа Пол Макартни в тези години. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Нямаше
Интернет. Нямаше Скайп. Нямаше фейсбук и месинджър. Комуникацията се извършваше
по три начина – от телефонната палата на централна поща, с поръчка, след която
чакаш половин кучешки живот време за да те свържат с отсрещната страна, или
с телеграма - предпочитан метод при
спешни, неотложни битово екзистенциални нужди - „ Прати ми 20 лева със запис“, с отговор
„ Бальо, Бальо, мили сине!“. Или пък само еднозначната и недвусмислената
команда „Идвай, пожар“ (по „</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">Urgent</span><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">“
на </span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">Foreigner</span><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">). Последната опция бе обикновеното писмо - идеалният
начин да комуникираш почти безплатно, за сметка на риска съкровеното послание
да не достигне да адресанта въобще.<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Наближаваше
студентския празник осми декември. „Климат Блус Бенд“ трябваше да свири в зала
“Универсиада“. Бяхме подгряваща група на „Златни Струни“, по късно преименували
се на „Сигнал“. Натровен от порива на мимолетните мисли за собствената си
значимост, реших да поканя Малина за студентския празник. Помислих си „Няма
начин да не я впечатля до степен, която ще направи останалото детска игра!“ <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Написах писмо в
сдържан, любезен тон. Благодарих за жеста в бележката в грифа на китарата.
Зададох баналните въпроси за здравето, времето и студентките неволи, чиито
отговори знаех предварително. Накрая, сдържано и деликатно попитах дали би
дошла до София за да я заведа на студентски бал в зала Универсиада, където ще свирят две набиращи популярност рок
банди. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Ударих един
език на лепилото върху плика на писмото, притиснах го с ютията за да се залепи по-добре,
и го изпратих „препоръчано“ от местната пощенска станция в „Червена Звезда“. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">В главата ми
имаше странна смес от противоречиво горчиво-сладки мисли. От една стана,
надявах се, че неочакваният жест със сгънатата бележка върху грифа на китарата
ми е магично начало на поредица вълнуващи събития, които ще излекуват душата ми
от страданието на комплексирания самотник, и ще трансформират смазаното ми
самочувствие в житейската увереност на пич с красива мацка до себе си. От друга
страна обаче, ме побиваха горчивите тръпки на дълбокото съмнение, че такава
красива жена едва ли би била необвързана. И ерго, в такава една ситуация не би рискувала да компрометира
щастлива връзка с покорно гадже заради една кратка авантюра с безпризорен рок
авантюрист, в каквато роля ме бе записал Господ тогава.<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Изпратих
посланието. Зачаках отговора с умерена надежда. Животът течеше. Ходехме на
упражнения, по-рядко на лекции. Беше Декември, времето застудяваше. Бриджорите
и техните кибици в Пета зала съвсем
оредяха, и накрая мигрираха по квартири и кафенета. От време на време за тонус
и изтрезняване правехме по мачле на игрището до студентския стол на пети блок. По
време на едно такова мачле ято врабчета прелетяха ниско над събутите кецове на
Пешо Ламята, и едно от тях тупна мъртво на земята два метра след мястото на
тази фатална среща. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Животът си
течеше. Писмо с отговор не идваше. Така, в желязното менгеме на надеждата,
между чука на увереността и наковалнята на съмнението минаха още няколко дни. Изпълнен
с горчивото задоволство от собствения си провал, и горд с прозорливостта си,
реших да закрия случая. Казах си – „Преценявай по трезво шансовете си. Не
вдигай топката! По-добре ниска топка, спокойна игра“, както казваха феновете на
Берое тогава.<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Изненадващо,
вместо писмо дойде кратка телеграма: „Благодаря за поканата. Не мога да дойда.
Предстои тежка сесия с 5 изпита. Приятен студентски празник“. Топла вълна премина през мен. За три секунди
израснах с цели пет сантиметра. Имах отговор, и той определено без да бъде
очакваният, не беше обезкуражителен. Топката, макар и ниска, бе отново в играта!<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Сесия, изпити,
втори семестър. Тревога, четене, писане, преписване, изпити, убити, ранени, на
есен, край. Лято!!! Два дни преди края на сесията, получих писмо: „Всъщност, аз
съм от малко село, недалеч от Нова Загора. Лятото Ще бъда там. Къщата е в края,
до блока с царевица. Ако искаш да се видим, питай за къщата на Вичо Иванов.
Малина“. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Върнах се в
Зарата. Погуляхме с приятелите – Руслан, Петьо Шерифа, Цонко Доктора, Наско
Гайдарджиев, Борьо Алигатора – всички бяха на лице, във форма и в готовност за
нови подвизи и приключения. Беднотията и
здравия разум обаче скоро ме качиха на рейса за Дълбоки – там нямаше такава
компания, но имаше друго предимство, предлагано от многострадалната ми майка – три
пъти на ден безплатна храна, и безплатни услуги за поддържане на външния вид –
подстригване, пране и гладене, и не на последно място - с безкрайни опции за
лентяйство в неговия чист вид. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Отдадох се на
блажено безплодство. В дългите, топли следобеди обикалях със селските авери –
Митьо Боата, Бойчо Душков и брадчед Кольо из дебрите и вировете на попресъхналата
планинска река. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Опитвах ме се
да лови риба с ръце, но най-често хващахме едри зелени жаби и водни змии.
Убивах времето качествено. Мотаех се с „12-те стола“ на Илф и Петров, която бях
започнал да чета отново за кой ли път, с надеждата да я дочета до края. Това
беше четвърти пореден, и отново неуспешен опит. Много по късно, 15 години след
това все пак успех. И тя, заедно със „Златния телец“ стана настолното четиво,
което и досега препрочитам пак и пак! Наред С „Шогун“ на Джейс Клавел, „Одисеята“
на Артър Кларк, „Старт в Живота“ на Силитоу и „Хаднокръвно“ на Труман Капоути. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Но една
интригуваща идея бавно, но устойчиво се настаняваше в главата ми: „защо не отскочиш
до Нова Загора? Ей къде е, няма и 30 километра….“ Изпитанието наближаваше.<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><b><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Зима- Лято </span></b><b><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">VII</span></b><b><span style="font-family: "Arial",sans-serif;"><o:p></o:p></span></b></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">„Стара Загора
на Гарата“… <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Гарата на Стара
Загора бе легендарно тогава място. Обикновено там завършваха, но и често
започваха всички наши летни авантюри. Съчетанието на гара, колодрум, злачна и усойна
станционна градина, езеро с лодки и
ресторант с естрада на открито правеха това място предпочитан резерват за
мечти, разходки, свалки и запои. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Гарата бе
последната спирка на „стъргалото“ в Зарата – улица за неформално общуване, нещо
като „жив“ фейсбук, социална магистрала на старозагорската младеж, единственото
и най-добро място, където можеш да си хванеш или изгубиш гадже, да обсъдиш
последните хитове на Корнел Киряк от „Метроном шати зи чи патру“ на ”Еуропа
либера”, или просто да убиваш времето на чаша кафе в прилежащите сладкарници
„Опера“, „Бирхалето“ и „Славянка“, в трепетно очакване зашеметяващо красива
мацка да се приближи свенливо до тебе, и с тих глас да запита: “Извинете, мога ли да седна на вашата маса,
ако местата са свободни?“ <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Стъргалото на
Зарата, още наричано „чаркът“ бе моят уличен университет, мястото, което ме
сближи с повечето от моите приятели – Наско Гайдарджиев, Борьо Алигатора, Петьо
Шерифа, Владо Джамбаза, Руслан, Бобъра, Гошо Картофа …<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Беше първата
седмица на юли. Имах едни десет лева в джоба си, които грижливо пазех като амулет
срещу уроки, и крайна мярка срещу перманентната материална несъстоятелност, в
която живеех тогава. Взех от майка още десет „на заем“, и „за малко“. След изнурително
дълъг душ в служебната баня на битовия комбинат облякох неотразимо синя риза с
къс ръкав, избръснах се до синьо, и взех сутрешният влак до Нова Загора. След
час само, облян от щедрата светлина на утринното слънце, слязох на перона на
гарата с планове и намерения, съизмерими с тези на Наполеон в дръзките му годините
преди 1812. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Предстоеше
среща, с кого – знаех, но с какво – не! Момиче? Девойка? Жена? А може би
крепост? Ако е крепост, и тогава, и сега крепост се превзема по три начина – с
дълга обсада, с предателство „отвътре“, или с преговори. Или пък среща с
маймунка? Маймунката е непредсказуемо божие творение. Дръпнато, недоверчиво, дистанцирано,
плашливо. Но игриво, любопитно, пъргаво и лакомо. Едно прибързано, рязко
движение на ръката, която предлага банана, и единственото, което ще видиш, е
задничето на изчезващото в клоните на високата джунгла животинче! <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">С тези мисли в
главата по време на пътуването между Зарата и Нова Загора, стигнах до
единствено правилните тогава изводи: <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoListParagraphCxSpFirst" style="margin-left: 1.0cm; mso-add-space: auto; mso-list: l0 level1 lfo1; text-indent: -18.0pt;"><!--[if !supportLists]--><span style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-fareast-font-family: Arial;">-<span style="font-family: "Times New Roman"; font-feature-settings: normal; font-kerning: auto; font-optical-sizing: auto; font-size: 7pt; font-stretch: normal; font-variant-alternates: normal; font-variant-east-asian: normal; font-variant-numeric: normal; font-variation-settings: normal; line-height: normal;">
</span></span><!--[endif]--><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Не
мога да имам стратегия, преди да знам с какво ме сблъсква живота. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="margin-left: 1.0cm; mso-add-space: auto; mso-list: l0 level1 lfo1; text-indent: -18.0pt;"><!--[if !supportLists]--><span style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-fareast-font-family: Arial;">-<span style="font-family: "Times New Roman"; font-feature-settings: normal; font-kerning: auto; font-optical-sizing: auto; font-size: 7pt; font-stretch: normal; font-variant-alternates: normal; font-variant-east-asian: normal; font-variant-numeric: normal; font-variation-settings: normal; line-height: normal;">
</span></span><!--[endif]--><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Не
мога да избера тактика, преди да имам стратегия. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoListParagraphCxSpMiddle"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;"> </span></p>
<p class="MsoListParagraphCxSpLast" style="margin-left: 0cm; mso-add-space: auto;"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Затова мъдро реших да следвам слънчевата
сянка, поривите на вятъра, и звуците на собствения си вътрешен глас. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Близкото бъдеще
беше напълно непроницаемо, и на фона на скромния ми житейски опит с копнежа към
непознатите тайни на живота, това беше повече от прекрасно. Бях на 20 години,
имах среща с красиво момиче и десет лева в джоба, беше началото на Юли,
ароматът на цъфналите липи изпълваше трептящия от щастие въздух, и дори само
това ми стигаше. Бях щастлив, отново бях от летящите хора! <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Нова Загора.
Гарата. Автогарата. Рейса. Селото на Малина. Питам хората на площада. Намирам
къщата в края на селото. Висока, двуетажна измазана къща с двор, асма и
градина. Звънец, естествено нямаше. Открехнах пътната врата, извиках Малина по
име. „Идвам“, звънна гласът и някъде отгоре. Вдигнах очи. Гласът идваше от
площадката на втория етаж на външната стълба. От гледната ми точка, не видях
нищо друго, освен мини пола, която не скриваше почти нищо. Гледката ме потресе.
Предвид съчетанието на красивото лице с новооткрития хардуер, очевидно крепостта
беше добре охраняване, или маймунката бе много обиграна.<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">„Добре дошъл,
седни почакай тук, докато се преоблека. После ще идем до Нова Загора, ако
искаш“, спокойно предложи Малина. Дългите, прави смолисти коси падаха свободно
на раменете и. Беше облечена с къса домашна поличка и лека оранжево-червена
блузка на бели точки, без ръкави. Седнах на сянка под асмата, до чешмата,
запалих цигара. Всичко бе разцъфнало, миризмата на летен селски двор, живи
цветя и горчиви треви пълнеше въздуха със спокойствие. Няколко пеперуди се къпеха
в коритото на чешмата. Две-три пчели жужаха лениво наоколо. Жълт котарак се
отърка лъстиво в обувките ми. Един обикновен юлски обед бе дошъл и бе надникнал
в младата ми душа, за да си отиде както всички като него в годините преди, а и
след това. Казах си – „Запомни този миг, Балчо! Това никога няма да се повтори,
но ще дойде час, когато този спомен ще бъде безценен“. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Не след дълго
феята на цветята излезе от къщата и каза „Ще тръгваме ли“. Беше в къса черна
пола и бяла блузка с къс ръкав. Дългата черна косата беше сплетена на кок, и
фиксирана с лек лак. Усетих деликатно ухание на лек цветен парфюм. Грим, сенки
и червило нямаше. Тръпка на тревога премина през мозъка ми: „Ако тя е крепост,
то тази крепост е била добре построена, и изглежда все по внушително…. Ако е
маймунка, няма да ми стигнат бананите …“ <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Взехме автобусът
от центъра на Селото, и не след дълго поехме към Нова Загора с пъшкане покрай
безкраен масив с висока млада царевица. Из пътя мълчахме. Пристигнахме малко
след един. Сладкарница, след това кино – „Любовницата на Граминя“. После се
преместихме в градската градина, на пейка близо да входа, все на комсомолско
разстояние. Наслаждавах се на удоволствието от близостта с Малина, вдишвах
аромата на нежния цветен парфюм, виждах профила на стегнатия и в сутиена малък
бюст. „Никога няма да имаш това момиче, Балчо“ –каза вътрешният ми глас.
Зашлевих му звучна плесница, от което ми стана още по кофти.<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Помълчахме, после
поговорихме за музика, тя обичала </span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">Bee</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif;"> </span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">Gees</span><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">, аз и разказах за Климат Блус Бенд, за
нашия репертоар и разни смешни случки с нашите изпълнения. Тя ми разказа за
Бургас, приятелките и ежедневните си неволи. Смеехме се като деца, затънали в
пясъчник. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Понякога красивото
личице на Малина се оживяваше, тя се усмихваше лъчезарно, и в дълбоките и тъмните
очи затрептяваха малки светлинки. После внезапно и безпричинно помръкваше, и
някаква сянка падаше на челото и. Не я питах дали има проблем, и дали някак мога
да помогна – фазата на нашите взаимоотношения изключваше подобна
загриженост. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Купих сладолед,
изпушихме по цигара. Слънцето се беше наклонило към залез. Сенките в градината
се бяха удължили като камилски лица. Тъмната прегръдка на Нейно Величество
нощта се готвеше да приюти грешниците. Време беше за основното събитие – вечеря
в ресторант “Яница” на Балкантурист. Беше седем привечер. Моят влак обратно към
Зарата беше в полунощ. Имах 5 часа на разположение за да разреша всички
загадки. За нещо повече нямах нито намерения, още по-малко илюзии. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Влязохме в
лятната градина на ресторанта. Нощта бе млада. Уханието на липи маскираше
типичната кръчмарска миризма на скара, анасон и шарена сол. Седнахме на една от масите, по
далече от дансинга. На подиума имаше инструменти и усилватели. Явно, свиреше
група. Един накуцваш келнер с обратна захапка и обилно напоена с брилянтин коса
донесе менюто. Поръчах две мешани скари
и бутилка червено. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Постепенно
лятната градина се напълни. Тогава да се правиш на баровец не беше скъпо, и в
ресторантите на Балкантурист можеше да
хапнеш тройка с гарнитура за пет лева, включително аперитива от една малка ракия и бутилка
бира с основното. Групата се оказа доста
грамотна, започна да свири хитовете на сезона - "Killing Me Softly with
His Song" на Roberta Flack, "Superstition" на Stevie Wonder, "Smoke on the
Water" на Deep Purple, и разбира се - "Without You" на Harry
Nilsson!<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Тук станахме да
танцуваме, и до края на вечерта така и не се върнахме повече на масата. Цигарите
загаснаха. Виното осиротяваше. Храната ръждясваше. Когато групата свиреше бързи
парчета, стояхме като сфинксове пред естрадата, вперили очи в оркестъра и танца
на отраженията в перлените повърхности на китарите и барабаните. Когато
оркестърът засвирваше блус, някакви
невидими, мощни магнитни полета ни притегляха обратно в прегръдка, която сякаш
ни превръщаше в едно и също същество с две тела, но с две напълно различни
души. И единственото, което задържаше цяло това странно общо псевдо същество бе
могъщата магия на музиката …<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Петте часа
отлитаха. Време беше за влака. „Ще трябва да тръгвам обратно“, казах, и попитах “Ти как ще се прибираш посред нощ до
селото?“ „Няма да се прибирам, ще остана при братовчедка ми до утре сутринта.
Тя е женена тук, имат къща недалеч от центъра“. После добави с приглушен глас,
не търпящ възражения: „ Ще те изпратя до влака“…<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><b><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Зима- Лято </span></b><b><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">VIII</span></b><b><span style="font-family: "Arial",sans-serif;"><o:p></o:p></span></b></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Платих
сметката. Излязохме от ресторанта. Отпред дремеха 2-3 таксита, „Лади“.
Таксиджиите пушеха под единствената работеща пред ресторанта улична лампа.
Когато преминахме край тях, вратовете им се издължиха като на умрели от глад
жирафи в зелен оазис. Разстоянието до гарата взехме за 6 минути и половина. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Спряхме
отстрани на перона, в градинката. Без да се наговаряме, влязохме в мастилената
сянка на една разцъфнала липа. Стояхме много близо един до друг, но без да се
докосваме, без да говорим, може би без да мислим. Вдишвах с наслада упояващият
аромат на изумителната смес от липа, тютюнев дим, дамски парфюм, и оня
възбуждащ мускусен аромат, който нейното загряло от танците тяло излъчваше. Секундите
до влака отлитаха. Дежурният диспечер излезе на платформата с очукано
фенерче, светна на изток в тъмнината, и
като от магически черен ръкав, влакът за Зарата се строполи тежко на втори
коловоз. Вратите се отвориха със скърцане и вой, и от влака слязоха една млада
двойка с малко дете, двама войника, възрасна жена с вързоп и един бодър,
подпийнал мангал, със запалена цигара в уста и бутилка бира Загорка в ръка. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">„Трябва да
тръгвам“, казах. „Благодаря за незабравимата вечер“, протегнах ръка за учтиво довиждане.
Малка и топла ръка сплете пръсти в моите. Стискаше здраво. Лицето и беше
призрачно бяло. Гледаше някъде нагоре, през и зад мен. После хвана ръката ми и
с другата си ръка. Не можех, не смеех да
мръдна. Вратите на влака зееха отворени в очакване. Не исках да мръдна. Краката
ми бяха част от корените на липата над нас.<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Ако влезех във
влака, след мен щеше да влезе и липата. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Началник гарата
наду свирката за тръгване. Кондукторът се метна във вагона. Звездите угаснаха.
Времето спря. Липата настръхна, после ни прегърна. Вятърът донесе поредната
порция убеждаващо ухание. Разумът ми казваше „Тръгвай, изпускаш последния
влак“, но вътрешния глас му отвръщаше „Стой тук, бунак! Изпускаш последния
влак“!“ <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">По късно, 30
секунди след това, като оглушала от мъка каменна статуя осъзнах, че двете
отдалечаващи се червени очи на запад са нищо друго, освен светлинките на
последния вагон на последния за тази нощ влак за Зарата, или може би първия влак
към нещо, което беше Рай, Ад, или просто нищо като нещата, познати ми досега? <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Малина се
притисна към тялото ми, обви с две ръце раменете ми, и опря челото си в моето.
Ставаше интересно. Въпросите намаляваха, опциите също. Постояхме в тъмното
мълчешком, после тя ме поведе навън, през тъмния град. Минахме през гаровия
площад, после през центъра, свърнахме в малка пряка на Главната, и стигнахме до
тъмна къща на два етажа с пристройка на първия.<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Звънец нямаше,
смартфони също. Малина хвърли камъче към стъклото на първия етаж, после още
едно. Светна прозорец, сънено лице на прозореца се усмихна приветливо, после
една ръка хвърли ключ. Малина го вдигна от земята, отключи входната врата, въведе
в пристройката и светна някаква отдавна умряла лампа. Мътна, топла светлина
озари бедния интериор. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Широк, нисък
креват, застлан с оранжев чаршаф, паянтова зелена маса с един зелен стол, старо
матово огледало с бакелитова рамка за цял ръст, стенна дървена закачалка за 3
палта и малко лампово радио „Нордменде“. Прозорецът с мрежа гледаше към печален,
невзрачен вътрешен двор. В този момент, разбира се, накъде гледа прозореца
нямаше никакво, ама никакво значение. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Тук, в тази
мизерна стая, Съдбата бе подготвила за мен грандиозния мизансцен на чудото,
което се повтаряше в същия, и в същия този момент по цялата земя - в милиони
подобни, по-мизерни или по-луксозни стаи, в подземия, на приземни и тавански
стаи, в мансарди и паркове, в леки автомобили, спрели под тъмните дървета или
край пътя, в последното купе на последния нощен влак към Стара Загора, в тясна
тоалетна на презокеански полет на </span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">PANAM</span><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">, в малкото иглу на индианците в Камчатка, върху овчата
кожа край огъня в кожената юрта на монголските степи, в супер луксозния стъклен
апартамент на борсов спекулант в Манхатън, върху тезгяха на тясната, опушена
кръчма „Яхната“ в Казанлък, зад кулисите върху Маршала на Фил Линот след
концерта на Тин Лизи в Роял Албърт Хол…<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Краката ми
станаха леки, леки като крила на водно конче. Крилата ми едва се побираха в
стаята. Аз бях жив, и можех да летя!<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Запалих цигара,
седнал на стола с гръб към Малина. Лампата угасна, отвори се врата, светна
друга лампа в малката баня, после врата се затвори. Пушех в тъмното и си мислех
къде съм, и какво ще каже майка ми Тона на разбора на събитията. А че без
разбор няма да се мине, беше повече от ясно. Взаимоотношенията ми с нея и
тогава, и сега са на принципа на единомишленици – авантюристи, изследващи опасните места на света и обменяйки мнения,
съвети и оцени „в движение“, между две приключения. Трябваше някаква убедителна
легенда за нощта, но в главата ми имаше други фантоми, нямащи нищо общо с
достоверната драматургия.<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">С напиване в
пълната тъмнина успех някак си да пусна радиото. Окото му светна в зелено. </span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">Carlos</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif;"> </span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">Santana</span><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">, „</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">Samba</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif;"> </span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">pa</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif;"> </span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">ti</span><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">“.,, Малина излезе от банята. „Вътре има
хавлиена кърпа. Има и паста за зъби. Но четка, за съжаление, няма“… <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">… Дойдох в
съзнание от директната слънчева светлина, пробиваща кратери в очите ми. На
тавана играеше слънчево зайче. Нощният полет бе съкрушил мощната ми физика.
Всичко, дори и най малката кост на тялото ме болеше. Чувствах се като
земноводно, повишено с ранг птица без предварителен инструктаж по техника на
летене в турбулентни небеса. Странно обаче, освен тържество и чисто мъжко
щастие, в замъгленото ми съзнание нямаше никаква следа от съжаление, огризания
или не дай Боже, срам! <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Лежах по гръб върху
широкото легло - гол, изтощен като китайски акумулатор и самодоволен като германски
инженер. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Оранжевият
чаршаф се бе свлякъл на пода. В банята шуртеше вода. След малко врата се
отвори. Малина влезе в стаята седефено гола, само с кърпа на главата. Изгледът
на голото и тяло ме зашемети. Сиянието на млечно бялата кожа контрастираше с
тъмните кръгове около зърната на малките и стегнати гърди и спуснатите смолисто
черни коси. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Осветена от
ярката светлина на утринното слънце, тя
изглеждаше величествено – като ритуален храм на чистото желание, катедрала на
женската красота, химн на младата сексуалност и нагледно, перфектно
доказателство за превъзходството на жената над мъжа. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Беше потискащо.
Почувствах се много, много малък. Но и горд с постигнатото до тук. И двамата
бяхме голи. Гледахме се като котки през Февруари. Нямаше как, полетяхме отново.
Полетът ставаше все лек, по-гладък, по-възбуждащ и по-интересен. Бях убеден, че
мога да летя до края на света и обратно. Засега се получаваше. Чувствах се удобно,
уютно и сигурно – като замръзнала от студ ръка на ескимос в кадифена ръкавица с
безплатно вградено отопление. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Наближаваше
обед. На вратата се почука. Малина погледна навън, и внесе табличка с кафеник и
две чаши. „Това е сестра ми. Направила е кафе“. Седнах на леглото, тя на
разнебитения стол. Изпихме кафето.
Сянката на тъга отново премина през лицето на Малина. Погледнах я
въпросително. Без да питам, тя каза тихо: “Имам приятел. Ходим сериозно от три
години. Иван се казва“.<b> <o:p></o:p></b></span></p>
<p class="MsoNormal"><b><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Зима- Лято </span></b><b><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">IX</span></b><b><span style="font-family: "Arial",sans-serif;"><o:p></o:p></span></b></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Сега, много,
много години след това си давам сметка, че тогава тържеството на плътта беше
основната цел, и всичко встрани от нея - вторичен декор на животинското ни тогава
желание да сме в играта на любовта. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Същата любов,
широко прокламирана от казионните в тези години медии за нас всъщност беше само
фон, в повечето случаи препятстващо триумфа на притежанието, а и много често
водещ до неприятни вторични поражения и щети като брак, семейство, деца и
разводи. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Тогава живеехме
за мига, за момента, за срещата, за малкия коняк или чашата водка, за леглото,
за цигарата след леглото. Бог беше дал много, то не свършваше, и имаше за всички!
Вземахме всичко, което живота ни
предлагаше, но със срам днес осъзнавам, че срещу това не давахме на момичетата нищо
повече от онова, които самите те искаха от нас. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">В тези времена,
веднъж в обяснителен режим за един любовен триъгълник един хищник от глутницата
каза на своя съперник в любовта изключителните думи, незабравени, знакови и до
днес: „Не се сърди бе, брадчед! То има всички, няма да свърши …“.<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Тръгнахме
обратно към селото. Малина си тананикаше нещо от Сузи Куатро, и всяка нейна
крачка беше просто троен скок. Захапал цигара БТ, аз се влачех след нея като
трактор „Зетор“, изорал всички лозя в дунавската равнина посред нощ. Денят
напредваше, слънцето се катереше, природата растеше, реколтата зрееше.<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Автобус до
селото на Малина нямаше, но имаше такъв покрай селото. Номерът се състоеше в
това да дадеш 1 лев на шофьора да спре край разклона, на два километра от
селото. Им</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">a</span><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">х
два лева в джоб</span><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">a</span><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">.
Пазарлъкът мина гладко. Качихме се и седнахме отпред – Малина зад шофьора, аз
до него. Автобусът потегли с пращене, сумтене и съскане. Шофьорът запали цигара
„Арда“ второ. Стана уютно. Димът на цигара дразнеше зрението на труженика.
Очите му се насълзиха. С лявата ръка ловко въртеше тежкото кормило, с дясното –
дърпаше и връщаше обратно лоста на моторната спирачка. Излязохме от Нова Загора
и поехме на юг. Безкрайните царевични ниви ни прегърнаха е зелените си пелени. Наближаваше
обед. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Наближихме
разклона към селото на Малина. Шофьорът намали, после дръпна моторната
спирачка. Автобусът изгрухтя, намали и
спря. Предната врата разтвори хармониката си, и ние се изтърсихме на пътя за разклона
към селото. По пътя, разстоянието до селото бе около два километра. През
царевичната нива – на половината. Тръгнахме напряко. Царевицата беше прясно напоена,
почвата беше влажна и тежка, вървеше се трудно. Стеблата бяха вече човешки
ръст. Изпаренията на тревите се смесваха със сладкия аромат на дивите цветя в
междуредията. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Вървяхме в два
съседни реда, хванати за ръка, и при всяко царевично стебло ръцете ни се
разделяха, за да се сграбчат отново след това, и така до всяка следваща
царевица на всеки метър и половина. Дали правилната мярка за човешките енергии не
е метър и половина? По далеч или по близо. Това обяснява човешките
взаимоотношения. Метър и половина по близо, и
го допускаш до теб, в аурата ти. Метър и половина по далеч и човека вече
е извън твоя диапазон на действие. Става „никой“, може и без него. (<i>Преслава Велкова</i>).<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Наближихме
средата на царевичния блок. Стеблата ставаха все по-високи и все по-зелен.
Напред, голяма зелена поляна бе полегнала между редовете. Феята не тревите ни
зовеше. Време за губене нямаше. Разстоянието до поляната взехме за пет секунди,
и с неголяма изненада установих, че до нея вече сме вече чисто голи. Небето стана пурпурно,
облаците катранено черни, слънцето – морско синьо. Отново бяхме едно цяло, и
това цяло не можеше да бъде разделено дори и със силата на ядрена реакция. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Всичко беше
такова, каквото трябваше да бъде до края на блока с царевица, до края на нашия
млад живот, и до края на света такъв, какъвто го познавахме тогава. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">… Бях по гръб
на тревата, ръцете ми обгръщаха крехките рамене на Малина върху мен, смолисто
черната и коса падаше върху лицето ми, и в малкото само моменти, когато отварях
очи виждах на небето безкрайното синьо. Ято птици се вдигна с крясък някъде от
стърнището. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Тежък вятър
наклони царевичните стебла. Дрезгаво бучене на самолетен двигател се надигаше
откъм селото. Звукът ставаше все по-силен, и сивата сянка на тромав Ан-2 от
селско стопанската авиация, тогава наричан още „Гаврон“ се стрелна над
царевичния блок. Самолетът прелетя над нас, виждах ясно дюзите за пръскане, и
отмина. След само пет секунди очите ми горяха, и не виждах на небето
безкрайното синьо. Бяхме напръскани с отрова, наред с плевелите и гъсениците –
вредители на царевицата. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Гавронът дойде
и отлетя, остана глухата тишина, напоена с покрусата на хербицида. Станахме с
кихане, кашляне и сълзене, изтрихме се набързо с царевичната шума, после
тръгнахме по обратния път между редовете да намерим и облечем дрехите си.
Стигнахме селото на пета скорост, и веднага потърсихме чешма за да се измием.
Малина отвори дворната врата, баща и плевеше градината. Погледна ни враждебно,
после с очи посочи мотиката на стената. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Нужда от повече
обяснения нямаше, хубавото време беше свършило….<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Късно след обед
се довлякох в Дълбоки. Майка ми Тона переше на чешмата в двора пред къщата.
Погледна ме странно със смесено изражение на лицето – ¼ любов, смесена с ¾
отвращение. Стоях на метър от нея. Сините и очи хвърляха мълнии. Чувствах се
като хлебарка, затисната от тежък шкаф. Мълчанието можеше да се реже с трион.
Най-после тя просъска: „Така и така пера бельо, дай си слиповете“. Тръгнах
надолу към избената врата и хлътнах в тъмното, за да изпълня командата. Събух
си дънките, с ужас установих, че всъщност слипове на мен нямам, и най-вероятно
те са накъде в царевицата на един час път с влак от тук. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Провалът ми
беше пълен, и за съжаление, очевиден. „Да чакам ли още“, попита Тона. След
последвалото от тъмната изба мълчание чух само нейната въздишка: „Браво Бальо,
браво серсемин! Един ден ще си загубиш и
оная работа….“<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><b><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Зима – Лято </span></b><b><span lang="EN-US" style="font-family: "Arial",sans-serif; mso-ansi-language: EN-US;">X</span></b><b><span style="font-family: "Arial",sans-serif;"><o:p></o:p></span></b></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Краят на тази
странна история наближава. Смятах да опиша как с две карти за бунгалата за
Старозагорски лагер в Несебър, 50 лева в
джоба и една кошница зрели домати с Малина изкарахме 12 дни на морето - без да
го видим дори и за миг отблизо. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Смятах да опиша
първата нощ преди бунгалата в къмпинг „Север“ на Слънчев бряг, когато нощната
буря едва не ни отнесе заедно с палатката в близката придошла река. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Смятах да опиша
как на деветия ден в бунгалото дойде един закъснял летовник, вечно пиян
заварчик, приятел и колега на баща ми, и как неговото присъствие ни изтласка на
сухата, песъчлива, гореща земя зад бунгалата в оранжева палатка-хималайска,
тясна като лисича бърлога и гореща като напалена сауна. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Смятах да опиша
как в един огнен следобед в сюблимния момент на любовта периферното ми зрение
фокусира черна мъжка обувка в сив панталон до входа на палатката. И
последвалият арест в районното управление на Народната Милиция в Слънчев Бряг. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">И суровата
глоба за разпъване на палатка на непозволено място…<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Но не – това е
старо вино, вече превърнало се от времето в оцет, и вкусът е само печално
кисел. А понякога и твърде горчив. <o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;">Сега, с опита
от изминалите години и тежестта на житейските пранги трябва да се съсредоточа
върху най-голямото изпитание, което ми престои – да завърша книгата на живота
си така, че тези, които решат да я прочетат да разгърнат страниците и с
усмивка, а не с досада…<o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal"><span style="font-family: "Arial",sans-serif;"> </span></p></div>
bdinevhttp://www.blogger.com/profile/16508376910935779106noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-7417693.post-37943550338252214002016-08-24T16:22:00.002+03:002016-08-24T16:22:10.946+03:00Някога бях от летящите хора - 1<div dir="ltr" style="text-align: left;" trbidi="on">
Роден съм призори на 5 Декември 1953 година в Стара Загора. Тази зима е била толкова сурова, че се е наложило пътят от Дълбоки, селото на моята майка, до Стара Загора танкове да направят пъртина през дълбокия сняг, затрупал южните склонове на Среда Гора.</div>
bdinevhttp://www.blogger.com/profile/16508376910935779106noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7417693.post-13539613381183289942013-06-20T15:29:00.002+03:002013-06-20T15:29:52.245+03:00Демагогията на Станишев, или краят на БСП – днес и завинаги.
Да се кажа, че съм изненадан от дебелоочието Станишев, ще бъде пресилено. Да казваш бяло на черното е политическо изкуство, усъвършенствано от тирани, демократи и партийни лидери в продължение на векове. Но това, което за пореден път изблея с мазния си баритон Сергей Станишев надмина всички граници на моето търпение. Затова ще оборя всяко едно от неговите твърдения след срещата при Президента:
<div dir="ltr" style="text-align: left;" trbidi="on">
<br /></div>
Станишев базира своята теза върху следните демагогски твърдения, без да дискутира неудобните истини, които подменя мълчание:
<div dir="ltr" style="text-align: left;" trbidi="on">
<br /></div>
1. „Две-трети от избирателите са били за против ГЕРБ“. Да това е така, но в тази аритметика за БСП са гласувало по-малко от една трета. В абсолютни стойности, това означава че Станишев няма легитимното право да говори от името на политическа сила, която има значително по-малко избиратели.
<div dir="ltr" style="text-align: left;" trbidi="on">
<br /></div>
2. „Политическата криза била от Февруари“. Това беше многократно повтаряно с цел, да се сложат всички „в кюпа“ – т.е. новата тройна коалиция не е по-лоша от ГЕРБ. Да, ама не. Простата истина е, че още миналата година Станишев сам заплаши, че ако Борисов не си отиде с добро, то ще си иде с лошо. Всеки, който разбира от намеци разбира, че това е било началото на организиран пълзящ държавен преврат, началото на който беше стартирано с умишленото завишаване на сметките за ток. Тогава хората започнаха протест срещу монополите. Сега протестират срещу липсата на морал в новата тройна коалиция. Другарю Станишев – това са различни протести, и протестът през Февруари е плод на твоя план, докато протестът сега през Юни е резултат от твоята политическа арогантност!!!
<div dir="ltr" style="text-align: left;" trbidi="on">
<br /></div>
3. „БСП подкрепя правителството на Орешарски в подкрепа интересите на гражданите“. Абсолютна демагогия!!! БСП го е грижа за всичко друго, но не и за интересите на гражданите. Така наречения „Пакет“ е жалък опит за долнопробен бартер „подаяния“ вместо „морал в политиката“. Надеждата тук е да се направи мимикрия чрез „грижа“, докато в същия момент се налагат съмнителни далавераджии на висши държавни длъжности.
<div dir="ltr" style="text-align: left;" trbidi="on">
<br /></div>
4. „ГЕРБ са безотговорни в желанието си за касиране на изборите“. Да това е така, но справедливостта изисква да кажем ясно и високо, че ГЕРБ бяха преднамерено, предумишлено и арогантно ощетени чрез гнусна манипулация в деня за размисъл. В този смисъл, сегашната позиция на Орешарски, Борисов и Доган е резултат не на легитимен избор на народа, а плод на заговор, планиран и изпълнен с участието на заинтересовани медии, слугинска журналистика и безгръбначна прокуратура.
<div dir="ltr" style="text-align: left;" trbidi="on">
<br /></div>
5. В този смисъл, ГЕРБ имат право да искат касиране. Едновременно с това обаче, това не дава право на Бойко да бяга по тъча, още по-малко да фабрикува конспиративни сценарии за собственото си убийство. Ако има доказателства за такава конспирация – да ги сложи на масата и всичко ще си дойде на мястото. Ако няма – да стиска зъби да стои там, където неговите избиратели очакват да го виждат – в окото на бурята!
<div dir="ltr" style="text-align: left;" trbidi="on">
<br /></div>bdinevhttp://www.blogger.com/profile/16508376910935779106noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7417693.post-22685604024617351472012-08-08T09:46:00.000+03:002012-08-08T09:52:01.768+03:00За успехa или провалa - по български<div dir="ltr" style="text-align: left;" trbidi="on">
<br /></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjvba3xKwQm5o2lzahj9XNq9LtF3-JncaOhFE7mt_Wy1QBRC6MevvLr5j3xqdVQcc6KHaX4UDp0lX5oPiUdq8XTENyu_RXI0QVUaVmmMGTfS-023KDnj1ELQLFq9pQrV8oswFUWHA/s1600/kostadinova_06.jpg" imageanchor="1" style="margin-left:1em; margin-right:1em"><img border="0" height="222" width="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjvba3xKwQm5o2lzahj9XNq9LtF3-JncaOhFE7mt_Wy1QBRC6MevvLr5j3xqdVQcc6KHaX4UDp0lX5oPiUdq8XTENyu_RXI0QVUaVmmMGTfS-023KDnj1ELQLFq9pQrV8oswFUWHA/s320/kostadinova_06.jpg" /></a></div>
Не можех да очаквам чудеса на олимпиадата в Лондон, но чак такъв погром не очаквах! С изключение на волейболистите и подвига на Данчо Йовчев, всичко останоло е покруса и безнадежност, посредственост и чалга. Особено дразнещи са анализите, интервютата и прогнозите на акредитираните журналисти, чийто провинциализъм си личи дори и от техните напоителни разговори с техните колеги в студията в София. Но най-дразнещо за мен е постоянното дежурно пожелание за "късмет",отправяно с повод и без повод към българските участници в предстояшите стартове!
Защо "късмет"? Какво е късметът и доколко той води до резулати, различми от логично предпоставимите? Може ли късметът да измести като причина за успеха уменията, физическата подготовка, волятя и концентрацията? Не, off course ...
Там, където другите успяват, нашите се провалят. Следва или скриване от камерите (прехваленият Елис Сгури след загубата на четвърт финала) или маймунски обяснения за нечистата сила, попречила на загубилите, провалилите се или безнадеждно изостаналите в състезанията на олимпиадата. Или моето най-любимо обяснение - "лош късмет"!!!
И се питам коя държава, кой спонсор и кое общество ще инвестира в "спортисти" - доказани лузъри, занимаващи се със спорт поради едничката причина, че не могат да преживяват по никакъв друг начин, сиви безлични използвачи, мързеливи да положат нужните усилия за да се подготвят и разчитащи единствено на българскята универална рецепта за успех - "късметът"!
Всъщнсот какво е късметът? Статистиеската греша в теорията на вероятностите. Грешката на съдбата. Намигането на Бога. Подарък на слуайността. Да не изреждам повече. Победителите са тези, които са положили свръх усилията да съчетаят умения в конкретната дисциплна с перфектната физическа кондиция към момена на старта, но наред с това да гарантират победата с две изключително важни личностти характеристики - воля за победа и концентрация за успех. Последните две качества са сосбенно важни, защото те на пректика са ключовите разграничители, които накланят везните на Виктория в една или друга посока, при равни умения и кондиционална подготвеност в индивидуалните спортове!
За съжаление, точно това са основните дефиците на българските спортисти на Олимпиадата.Като по закон, волята за победа и концентрацията за успех са основни личностни характеристики на големите, Без тах световните рекорди на Стефка Костадинова и Йорданка Донкова нямаше да стоят кристално непоклатими десителетия наред. Без волята за победа и концентрацията за успех Дачо Йовчев на 39 години щеше да бъде бивша знаменитоест в периферията на обществения интерес, а не основна атракция ма Лондон 2012. Без воялта за победа и концентрацията за успех, новата конфигурация на волейболния тим нямаше да отупа прехвалените поляци и италианци. Вярно, че носителите на тези качества понякога не са най-приятната компания и могат ди ти теглят една путка-майна (прословутата "Майка" на Христо Стоичков), но това е положението ...
В заключение - няма късмет, има умения, труд, воля и концентрация! Другото е чалга ...bdinevhttp://www.blogger.com/profile/16508376910935779106noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7417693.post-39069296285616687452012-04-11T12:45:00.004+03:002012-04-11T12:45:52.183+03:00Електронното правителство - предизвестените печеливши<div dir="ltr" style="text-align: left;" trbidi="on">
<br /></div>
Вчера станаха известни новите стари печеливши в търга за електронното правителство на Република България. Изненадата от предварителните залагания е само една - отпадането на Аксиор. Вероятно заради скандала с милионите, взети за концепция на Столична община срещу един Copy/paste документ от 50-60 страници. Не е изненада обаче избора на резервен играч - консорциум между Сирма и Интерконсулт. Доколкото поотделно всяка от двете фирми има възможности и постижения в областта на ИТ решения, не е ясно дали това може да гарантира изпълнение на задачата за развитие на общински услуги само по себе си. Всичко друго е ясно, ясни са и мотивите за избора на доставчиците. Аз лично съм убеден, че с изключение на Технологика след изпълнението на останалите участници няма да има разлика от ситуацията такава, каквато е сега. Освен, разбира се, поредната доза благосъстояние, добавено към вече наличните активи на собствениците на супер фирмите.bdinevhttp://www.blogger.com/profile/16508376910935779106noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7417693.post-33751829207172137822012-03-14T09:06:00.006+02:002012-03-28T10:44:00.626+03:00Електронно правителство по Български - поглед от вътреЗа последните 10 години терминът "Електронно правителство" стана синоним на институционална корупция на най-високо ниво. По неофициални слухове, до март 2012 година за изграждането на този проект държава е изразходвала над 500,000,000 лева! <br />
<br />
Дали това е така, може да кажат единствено Прокуратурата и Сметната Палата, ако естествено техните ръководители намерят сили и смелост да направят съответната проверка. Но проверка не по документи, а по същество: какво стои като резултат срещу всяко направено плащане? Колко от системите, за които са дадени милиони левове работят? Какви ползи и подобрения за гражданите и бизнеса са получени в резултат от изразходваните бюджети? Каква полза имат гражданите и бизнеса от така направените раходи? Защото моя приятел Петко Раев ми каза в пряк текст "IT мафията няма да допусне проверки ...". И навярно в прав! <br />
<br />
Защо въпреки тези 500,000,000 лева резултатът е повече от скромен. Какви са причините? <br />
<br />
<b>Ето моята версия:</b><br />
<br />
1) Високата сложност на ИТ материята е изключително удобен заслон за родната IT мафия и държавнитe служители с "бели якички" при кражба, а след това и"замитане" на следите от ненаситният им апетит за кражба на държавни пари.<br />
<br />
2) Големите доставчици на софтуер в световен мащаб няма нищо против доставки за корумпирани правителства, стига само и само да получат своето, затваряйки удобно очи за широко прокламираните си корпоративни ценности и бизнес етика.<br />
<br />
3) Слабото гражданско общество, страхливите български софтуерни фирми и удобното мълчание (Comfortably numb) на казионните IT асоциации създават изключително благоприятна хранителна среда за корупцията и едновременно с това чувство за безнаказаност на една известна на всички в бранша група престъпници с „бели якички". <br />
<br />
4) Нисък морал на чиновниците и пълна липса на механизми за контрол на изпълнението и отчетност на резултатите пред властта, медиите и обществото.Независиомо от всички предизборни клетви, в средата на втората година от управлението на всяко правителство "отговорните" служители в ресорното министерство започват "сортачване" с едини и същи фирми и подставени лица с цел източване на наличните бюджети.<br />
<b><br />
Има ли IT мафия у нас?</b><br />
<br />
Че родна IT мафия съществува, никой в бранша не се съмнява. Това е една нехомогенна смес от държавни служители, хора и организации, формирана при появата на голeмите пари за IT в началото на финансирането на проектите по PHARE и пред-присъединителните програми в България. <br />
<br />
Ядрото на тази мафия включва бивши и настоящи служители на службите, ДАНС и прокуратурата (вкл. военна!), бивши велможи на високите технологии от времето на др. Живков, космополитни "лобисти" с доказано криминално минало, деца на бившия партиен и генералски елит, и най-важното - знакови адвокати от т.н. "преход" с огромно влияние в съдебната система, способни да манипулират до съвършенство търговете по ЗОП и избора на изпълнители. <br />
<br />
В това ядро няма ясно изградена йерархия, но има ясно структурирани задължения - един отговаря за подбора на "удобните" държавни чиновници (чак до ниво зам. министър), друг координира избора на "правилните" комисии за оценка, трети се грижи за това дори и най-безумните аргументации в полза на "правилните" фирми да минават през КЗК и ВАС, четвърти следи за текущи разследвания срещу членове на "отбора" и ги прекратява "под масата", заличавайки всички следи на грабежа. Началото на това безумие бе търг за Apple компютри, спечелен от доставчик на PC компютри през далечната 1996 година, и тази система работи като безпощадна машина през последните 15 години! <br />
<br />
Удобна ръкавица на родната IT мафия са известни и не толкова известни родни IT фирми, защитени удобно "под чадъра" като представители на международни корпорации в сферата на софтуера - у нас първенци в бранша са партньорски фирми на четирите големи - IBM, Microsoft, Oracle и HP. Моля да не бъда разбиран грешно - тук не визирам самите фирми, нито всички техни български представители. Тук визирам точно определени, "предпочитани доставчици" (LAR), известни на всички с машинациите си в бранша фирми. тези фирми като по закон печелят всички големи IT търгове към електронното правителство на България. Ако прегледате списъка на фирмите, редовно печелещи доставките за електронното правителство, ще Ви направи впечатление, че с малки изключения (е, стават и грешки!) се повтарят едни и същи имена. Ще кажете - защо не? Може би те са единствените, достойни да реализират подобни големи проекти? Да, но един прост анализ показва друго - провалените проекти ("Интеграционна платформа ма електроното правителство" и "Докуименто оборотна система за 60 общини",<br />
Единната система за обмен на електронни документи (ЕСОЕД), Единната Система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) наред с множеството доставени и забравени софтуерни лицензии и завършените само "на книга" проекти говорят сами за себе си! <br />
<br />
Важно е споделя моето виждане, че мерило за реалната стойност на всяка IT компания са не спечелените с "белязани карти" обществени поръчки, а нейните успешни проекти и удовлетворени потребители в корпоративния сектор, банките и индустрията - там, където има реална конкуренция и победителите се избират по правилата на лоялната конкуренция. Ето защо, ако изключите клиентите в Държавната администрация на въпросните фирми с изненада ще установите, че постиженията им в реалния сектор са повече от скромни. И това е естествено, защото там, навън, извън магнитените полета от схемите на IT мафията потребителят купува със собствени, а не с държавани пари и купува от този, който доставя стойности, а не пачки "под масата"!<br />
<br />
И накрая, но не на последно място в сенчестия, хладен свят на BG IT мафията идват изпълнителите - "мениъджъри" на избраните доставчици и държавни чиновници от всички нива, изпълняващи командите къде от страх, къде по принуда, но най-вече от алчост. Държавни чиносвници, които си позволяват да не се подчиняват на командите на ИТ мафията и отстояват собствено си мнение, се разделят с постовете без обяснение, а на тяхно място се назначават такива, готови да изпълняват поръчките!<br />
<br />
В този процес на брутално организирани кражби се създадоха изключително устойчиви поли валентни връзки между „Предпочитаните партньори” и „Белите якички”, основани на материалния интерес и тайната на забогатяването за сметка на чуждите пари. Още преди 2000 година в София се цитираха имена на бели якички (ДЛ, ИИ), които с пари от IT далаверата вече бяха придобили по няколко недвижими имота в люксозни квартали за много кратък срок. Тогава, още по времето на правителството на Иван Костов, в изблик на откровение един от собствениците на една от „Предпочитаните компании” ми каза право в лицето: „Купил съм ги тези, купил съм и следвашите, ще купя и тези ще дойдат след тях!” И очевидно, се оказа прав. <br />
<br />
Тази практика е толкова успешна, че за държавните чиновници в централната държавна администрация уволнението е бич божи - не заради загубата на скромата заплата, а поради това, че излизат от голямата игра, в която тяхното сътрудничесво е възнаградено в пъти по високо, разбира се - под масата. Как иначе можете да обясните интересни факти на притежанието като апартаменти по 400 кв. метри в луксозни комплекси, джипове на стойност 200,000 и повече лева, и разбира се, наплива на държавни служители от средно ниво нагоре към скъпите екзотични курорти в Южния Пасифик през Коледните и Великденски празници?<br />
<br />
В продължнеие на последните двадесет години, тази конструкция от „Кукловоди”, „Предпочитани партньори (кукли)” и „Бели якички (кукли)” създаде мега-индустрия за кражба на пари в национален мащаб, пред който „фабриката” на групата на Октопода (Алексей Петров) изглежда като махленска манифактура. <br />
<br />
To be continued ...bdinevhttp://www.blogger.com/profile/16508376910935779106noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7417693.post-63096775902328965682012-02-24T07:26:00.004+02:002012-03-01T08:57:23.801+02:00Бонусите - отровата на нео либералния моделНа Лили<br />
<br />
Увод<br />
<br />
Изнесеното в тази статия не се отнася за хората с достойнство, умерените националисти и тези, които са поели по стръмния път на предприемачеството. Също за наемните работници в производството, трудещите се на полето на науката, образованието и всички, за които има и житейски стойности, различни от парите. <br />
<br />
Всякакви прилики с действителни лица и събития са просто съвпадение.<br />
<br />
След 20 години преход към “по-демократично” общество и пазарна икономика в България, резултатът е налице - капитализъм на монополите, кукловоди “в сянката” и социално разслоение на работо способните в три основни групи - “бльонове”, бонусни зомбита и просветени имигранти. Оформянето на всяка една от горните групи е пряк резултат от отношението на членовете на групата към основни житейски ценности - образование, мотивация и свобода. Това, което е общо за трите категории е специфината среда на тотално господство на монополите, в които те живеят и работят. Това което ги различава - тяхното отношение към собственото им място на сцената на живота, резултатите от техния труд и цената, която са склонни да платят за своята свобода - такава, каквато те самите я дефинират като ценност.<br />
<br />
Бльоновете <br />
<br />
Определението “бльон” е споменато за път в черните романи на Джем Хaдли Чейз, като дефиниция за млад човек, чакащ късмета си на самотна бензиностанция в пустоща на средния запад. Обикновено, “лошият” в романите на Чейз застрелва бльона в лицето, непосредствено след като зареди големия черен Пакрад “до капачката” и непостредствено преди да му плати. В България, никой не застрелва бльона. Тук макар и в добро здраве, той е разстрелян по рождение. Бльонът е млад човек, който нито учи, нито работи, храни се с хамбургери за един лев, щедро натъпкани с хляб, пържени картофи, кетчуп и майонеза, и търпеливо чака своя час - да намери изгубен портфейл с 200 евро на безлюдна улица (виж Шура Балаганов). <br />
<br />
Лесно ще разпознаете бльона по типичните за групата белези - анцуг “за на кафе”, отчасти избръснат, с ниско остригана глава (не се губи излишно време за лична хигиена) и задължителния VW голф, обилно озвучаващ градската и селска общественост с блеещото вибрато на поредната поп-фолк знаменитост. Тази група млади изтеглиха първи “късата клечка” - те, както цялото общество след промяната не баха възпитавани (между впрочем напълно преднамерено) в култура на успех чрез постижения. Вместо това, в най-голяма степен техните естествени инстинкти за бърз успех чрез “късмет” и без особени усилия ги изхвърли в периферията на живота с 5 лева дневна разкладка, най-често от родители или бърза далавера. <br />
<br />
В едно нормално демократично общество, ориентирано към ценности на успеха чрез труд, член на тази група би имал по-добри шансове за постоянни доходи и достоен живот - поне като работник в индустриалното производство. За съжаление, при родния капитализъм на монополите това е невъзможно - индустриалното производство е високо конкурента област и затова не бе припознато от “новите” предприемачи. Затова набързо и под благосклонния поглед на държавните органи за след приватизационен контрол новите капиталисти продадоха зад граница ценоото оборудване на приватизираните предприятия, трансформирайки колективната собственост на РМД в своя еднолична. Следващата фаза на трансформация на индустриалните активи, вече като лично благосъстояние, бе абсолютното безумие на бетонното предприемачество, множеството молове, безпощадното застрояване на черноморското крайбрежие. Това просто трансформира работните места в индустриалното производство в такива от строителството и туризма, които след срива на бранша и финансовата криза просто изчезнаха. И резултатът е че 25 % от младите хора между 20 и 30 години нито учат, нито работят! <br />
<br />
Кукловодите<br />
<br />
Планът на кукловодите бе прост, но гениален - да трансформират едно относително просветено общество в механичен сбор от консуматори, които не задават въпроси, а изпълняват заповеди, прикрити като рекламни послания. С други думи - таргет група на национално ново, живеещи в услуга на чуждите и родни монополи.<br />
<br />
Натрупаните към момента на прехода организационни умения от актива на комсомола и партията плюс перфидните механизми за манипулация от арсенала на службите създадоха писта за “бърз старт” на избрани хора, внимателно структурирани на няколко взаимно свързани нива - нови едри собственици (олигархия), нови предприемачи (фирми) и обслужващ персонал от лоялни на идеята неудачници (най-често охранители, бодигардове, банкови чиновници, застрахователни агенти и други). Целта на тази структура от взаимно свързани стопански субекти бе ясна и проста - максимум печалба с минимум инвестиции и задължително, парите да се “въртят” вътре, само между фирми под контрола на кукловодите. <br />
<br />
В относително кратки срокове бяха създадени монополи (медии, преса, горива, телевизионна реклама, енерго разпределение), а там където това не бе възможно поради пазарни регулации - картели (мобилни комуникации, банки и застраховане, производство на храни и напитки за широка консумация). Така “таргет” групата трябваше да бъде поставена в монополна зависимост от ценообразуването и волята на краен брой доставчици, фирми и организации на същите тези кукловоди. Ей така, по силата на изискванията на ЕС, но само “за парлама” бяха създадени държавни комисии за регулиране, чиято мисия просто се свежда до това да легитимират пред таргет групата лошите новини за поредно повишаване на цените с фарисейски фрази от сорта на “ … Искат поскъпване на газа с 20 % от 1 Юли, но Комисия счита, че няма основания за поскъпване по-голямо от 7 % …”. И членът на таргет гупата въздъхва с облекчение - “слава богу”, все пак 7 е по-малко от 15! И така на всеки 6 месеца стадoто се стриже с все по остри ножици и все по ниско, пък дано кожата остане цяла...<br />
<br />
Бонусните зомбита<br />
<br />
Но да се върнем към втората група заети - т.н. бонусни зобмита. <br />
<br />
По същество, те са основната работната сила, движеща дейността на монополите по света и в България. В речника на нео-либералния капитализъм те не са хора - те са “човешки ресурси” (HR). Бонусните зомбита, обаче, някога са били хора, както всички останали. Масираното медийно въздействие с обилни послания за “ценностите” на англо-саксонския начин на живот им е помогнало да направят бързо съдбовния преход от човешко същество към “бонусно” зомби. И това е точка, от която връщане назад няма. От тази точка натам, те никога няма да поемат предизвикателствата на предприемача, защото ще разчитат “до пенсия” на това да бъдат високо заплатени наемници в компании - монополисти. Техния вътрешен мотив е “колкото е възможно повече пари, възможно най-бързо, без значение от методите и средствата”.<br />
<br />
Бонусните зомбита обикновено работят в големи компании с монополно господство и много високо ниво на заплащане. Тяхната основната цел е колкото високата заплата, толкова и бонусите към нея. “Парите преди всичко” е постоянно действащ мотивационен аргумент, променящ постоянно, устойчиво и необратимо основните ценности на бонусните зомбита, чиито основен измерител за реализация стават единствено парите и нищо освен тях! <br />
<br />
В скалата на ценностите на бонусното зомби офисът е по-важен от дома, работата е преди семейството, благоволението на ”прекия ръководител” е за предпочитане пред приятелството, личните вещи са по-ценни от добрата дума на близък човек, а категорията любов е просто ненужна емоция, в най-добрия случай средство за постигане на бизнес цели чрез емоционално изнудване. Така изместена, скалата на ценностите води до абсурдни житейски сцени и ситуации, които мозъка на нормалния човек може трудно да разбере и приеме. Жената бонусно зомби наема дойка на новороденото си дете, просто за да не загуби съревнованието с другите бонусни зомбита в офиса докато кърми и се грижи за рожбата си. Бонусното зомби се храни на крак или във фирмената кола, просто за да не пропусне поредната бизнес среща. Бонусното зомби няма лично мнение при оценка на остър проблем, то говори общи приказки, без да изразява ясно лично становище - така е сигурно, че няма да заеме “неправилна” позиция. Впрочем, претенциозната лексика на бонусното зомби е завеса пред абсолютното лицемерие като основен инструмент за постигане на користните цели. “Опа” вече се произнася “като Упс”, “Ау” вече е “Уау”, а пожелянието е за “хубава” вечер! <br />
<br />
Раболепното отношение към прекия ръководител е задължително - бонусното зомби не напуска офиса преди прекия ръководител да си е тръгнал от него, ако прекият ръководител идва да работи извънредно в събота и неделя, бонусното зомби също е там, независимо от това, дали има работа или не! Целите са високи, напрежението е голямо, но бонусното зомби е готово да плати цената, каквато и да е тя дори и за сметка на здравето си - важно е да има парички за луксозен дом, луксозна кола, луксозно обзавеждане, луксозни вещи и луксозна почивка. Разбира се, бонусното зомби също почива, но само на луксозни места и чрез типични за групата занимания - скуош в събота, ски в неделя и тенис в работните дни. <br />
<br />
Но обърнете внимание, бонусното зомби е също и любим дивеч! Има т.н. агенции за подбор на персонала, паразитиращи върху изтъркани вече понятия като лична “мотивация”, “персонална” реализация, “корпоративна” идентичност и прочие модерна лексика. В изпълнение на тяхната мисия да развращават чрез парите, те реализират своите цели и печелят за сметка на превръщане на хора в бонусни зомбита, предлагайки изкусителни финансови условия за преход от една компания към друга. Така бонусното зомби реализира целите си за “личностна” реализация през своя жизнен цикъл - средно на 4 до 6 години то преминава от една фирма в друга, всеки оът на по-добре платена “позиция”.<br />
<br />
Ще запитате защо отделям толкова време на този вид? Ще ви кажа - защото този вид в голямата си част е естествения тор на корпоративната корупция, неин основен двигател и гарант за нейното светло бъдеще. <br />
<br />
Схемата е проста - някъде в просторните офиси на висшия мениджмънт на хиляди километри от тук, сред лукса естествен орех и кристални бутилки с поръчков бърбън висши мениджъри решават, че след като миналата година са получили по 2,000,000 долара годишен бонус, няма да е лошо тази година да получат по 3,000,000. Тук е върхът на пирамидата от корпоративната алчност. Планът за продажбите в спуснат надолу и нищо по-малко от 30 % ръст на приходите от продажби и 50 % ръст на печалаба не може да бъде обсъждано. После скъпо платени финансови влъхви със зачервени и хлътнали от безсъние очи започват да жонглират с екселските таблици до тогава, докато не разхвърлят по цялата верига надолу плана за годишните продажби, сега модерно наричани “таргети”. Така и всяко колелце в системата получава своята цел в живота за следващата година. Подписвайки съответния план за обир на прилежащата му територия - квартал, град, област, държава или континент, бонусното зомби вече има всичко, което осмисля живота му - мириса на парите! <br />
<br />
От този момент нататък, бонусните зомбита като вируси атакуват всички потенциални източници на приходи - безмилостно, последователно, неотстъпчиво и методично. И без значение от средствата, целта трябва да бъде постигната с цената на всичко - тук заблудата е обичаен подход, лъжата - най-верния помощник, а лицемерието - естествен съюзник. Този т.н. нео-либерален модел на съвремения капиталъзъм постепенно подменя на основните ценности на демократичните общества. Обществения интерес отстъпва пред този на корпорациите, националния интерес е подменен в името на монополните интереси, и обикновения човек е на колене, притискан от всички страни от монополите и корпоративната алчност. В тази обстановка държавата е натикана в ъгъла - тя вече не е гарант за просперитета на гражданина и обществото, а просто е инструмент за реализиране на корпоративни таргети. <br />
<br />
Доказателства? Моля: Голяма софтуерна компания още с влизането си в нова “демократична” България без свян и гнус потърси сътрудничество с бившите комунисти за да реализира крупна държавна поръчка срещу обществения интерес и в разрез с проповядваните от нейното правителство пазрани принципи за прозрачност и лоялната конкуренция. Висша мениджърка, прословута с корупционните си практики в държавата е последователно промоцирана на все по-високи постове в голяма меджународна компания. Мултинационална фирма, известна с черната си каса раздава щедри рушвети на политици, но не се притеснява да изнудва безпардонно всеки, който дори и от любопитство е заредил нейни софтуерни продукти без лиценз дори и само за да ги оцени. Да не говорим за това, че висши държавни чиновници, захранвани от същите тези бонусни зомбита нагло и безсрамно лобират в полза на същите тези монополи и частни компании, представляващи техните интереси в България. <br />
<br />
Изходът, или заблудата на просветените имигранти<br />
<br />
Една малка част млади хора - тези с най-високоте интелектуални заложби и едновременно с това с най-развито чувство за справедливост и свобода по естествен път избират своя път - далеч от миризливото блато на българската демокрация. Те напускат страната за да завършат магистърска или докторска степен в престижни висши учебни заведения най-често зад океана. В 90 % от случаите, те никога не се връщат обратно, отвратени от корупцията, липсата на справедливост в обществото и реални шансове за това да бъдат оценени по техните възможности. Те стават просветени имигранти, и с това отнемат частица от и без това малкия интелектуален ресурси на нацията. Заблудата ставя ясна по-късно, когато двуетажната къща, трите коли и яхтата са вече сбъдната мечта идва и прозрението, че капана е щракнал - “There is no free lunch” и банката не е благотворително дружество. <br />
<br />
Тези от тях, които въпреки всичко решат да останат в България, предпочитат чуждите работодатели - същите мултинационални компании, които в техните центрове за отдалечено обслужване или изнесени звена за развитие предлагат в пъти по-високо заплащане от местните фирми. Тук държават е сляпа, безпомощна и без интуиция - тя препочита да прибира 10 % данък печалба от чужда компания, която създава продукт с в пъти по-висока пазарна стойност. <br />
<br />
Така най-добрите умове на младите българи създават продукти за чуждите мултинационални компании - незвисимо дали в МИТ или в Johnson Controls София. Вместо да се хвалят с това, че са разкрити нови 2,000 работни места в поредния call център на голяма американска компания, управляващите трябва да се запитат какъв би бил брутния национален продукт на България, ако същите тези 2,000 очевидно способни млади хора създаваха национални продукти с експортна насоченост. И ако имат акъла да си отговорят, би следвало да напишат стратегия за създаване и развитие на национална научно-промишлена инфраструктура, спосбна да взаимодейства на виско ниво със същите тези мултинационални компании и наред с това да се вгражда равнопоставено в глобален машаб.<br />
<br />
Диагнозата и прогнозата<br />
<br />
Диагнозата е ясна - нашият свят, такъв какъвто го познаваме, си е отишъл без възвратно, при това без да разберем за това. Заблудата, че живеем в развито и справедливо общество, в което ценностите на френската демокрация са фундаментални, е грижливо поддържана заблуда. Най-добрите човешки качества вече са пороци, считаните до вчера пороци са новите достойнства. Да си арогантен лицемер е хубаво, да казваш високо истината е лошо. Алчността не е порок, а двигател. Единствената и универсална мярка за стойност са парите. Това, че гнусен изрусен мангал говори за члена си по национална телевизия е хубаво, това, че някой говори истини за съдебната система - лошо. Напълно нормално е деветнадесет годишно момиче да се отдаде на позастарял пръч просто заради това, че е милионер, който търси съпруга. Още по-нормално е това да става по национална телевизия с претенции за различност, пред блесналите очит на подрастващи момиченца, за които от тук нататък пътят на успеха е начертан. Отлично е, че обществото генерира достатънчо приходи за издържане на помийна чалга телевизия, а още по-отлично, че 90 % от подрастващите не знаят кой е Пол Маккартни. Прекрасно е, че обществото има такива ментори като Слави Трифонов и Гала, а още по-прекрасно, че има елит от златки, тризначки, алисии, николетки, футболни инвалиди и подобни шедьоври на човешката деградация. <br />
<br />
И накрая - от диагнозата към прогнозата. А тя е ясна - за да се оправят напълно нещата, те първо трябва да се провалят до край. И този край, доколкото вече се вижда, ще бъде платен с високата цена на прозрението, че основните човешки ценности са вечни, а човешката алчност - до време. И че да си човек означава да даваш поне толкова, колкото получаваш.<br />
<br />
<br />
Not to be continuedbdinevhttp://www.blogger.com/profile/16508376910935779106noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7417693.post-25167814910263921522011-10-30T20:51:00.000+02:002011-10-30T20:51:49.581+02:00Лицемерие и наглост, или имат ли памет и съвест другарите?Гледам унилите физиономии на Станишев, Овчаров и Румен Петков. Слушам стенанията на страдалците, оплакванията от това, че видите ли, "страхът" бил в основата на тяхната загуба и проче салати. Слушам и невярвам на ушите си: Дали Станишев наистина счита, че тяхната обречена партия е пожизнено "абонирана за властта".<br />
<br />
Тяхната партия, която вече няма нищо общо с левите идеи. Тази партия, която създади от собствените си среди новата класа на собствениците и трансформира народа си в таргет група. Същата партия, която натрупа мръсни пари в огромни количества и позиционира като нови капиталисти абсолютно некадърни капути, неспособни на нищо, освен да грабят чрез висши протекции и височайшо благословено монополно положение (справка - Георги Гергов, Красимир Гергов, Николай Банев, да не продължавам). <br />
<br />
Смешен плач! На фона на дереджето на социалните системи в България, въпросната шайка олигарси най-добре да си вземат заграбеното и да се изнасят максимално бързо от България - докато те са тук, тежката сянка на мафията-държава ще шада над всеки от нас!bdinevhttp://www.blogger.com/profile/16508376910935779106noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-7417693.post-73569857012593587022011-05-21T13:26:00.001+03:002011-05-21T13:27:22.934+03:00Писта за Формила 1 ли?Чета с все по-голямо изумление безумния диалог относно строежа на писта за Формула 1 някъде в Шоплука. След бетонирането на Черноморието, голф игришата на бившите комсомолци, безнадеждно опустяващите молове и разпада на социалните системи ставаме свидетели на поредното "made in BG" безумие. Да оставим настрана очевидния дефицит на имидж на България като туристическа дестинация - достатъчно е да преброим приходите от т.н. голф туризъм за да разберем, че каквито и да са инвестициите за това начинание, приходите ще са недостатъчни, да да я възвърнат.<br />
<br />
По същия начин супер инвестициите в недвижимост и сгради оставиха след себе си само спомена за годините на "лесни пари", не не и индустрия, която да измъква колата от калта в кризата.<br />
<br />
Ще попитате - какво общо има това с ИТ, високите технологии и всичко останало? Oтговорът е очевиден - наличието на всички такива инвестиции "на куп" не е в състояние за замени отсъствието на една единствена липсваща инвестиция - тази във високите технологии. Защото молът, хотелите, голф игрищата, златките и техния съпътствуващ PR не създават стойности, не допринасят за ръст на брутния национален продукт, не повишават конкурентната способност, не повишават приходите от износ в търговския баланс на страната - напротив, те подменят истината за източника на просперитета на нациите с простото броене на пари, които влизат от външни инвеститори за да застинат в безполезни паметници на нечия алчност.<br />
<br />
Кой болен мозък може да допусне, че проспериращ бизнесмен от Западна Европа, САЩ, Канада или Австралия ще си зареже кефа от гарантираното удоволствие в доказани голф комплекси, за да дойде тук да играе голф на игрища, обградени с пущинаци от магарешки тръни? И как ще кацне тук с частния си самолет, при условие че в Родината няма (и скоро няма да има)летища за GA (лека авиация). А дори и да кацне, как ще се почувства пътувайки по осеяните с дупки и конски фъшкии пътчета от летището до голф комплекса? Да не говорим за основното - доказаната липса на професионализъм в обслужването на взискателни гости!<br />
<br />
Какво е изпуснато в последните двадесет години? Каза го човек,на който може да се вярва - <a href="http://nobelprize.org/nobel_prizes/peace/laureates/1994/peres-bio.html">Шимон Перес</a>. "Не търсете парите в банките, там има лихви! Търсете парите в научните центрове, в университетите, в лабораториите!" Това каза този голям мъж при неотдавнашното си посещение в България, пред слисания и гузен поглед на президента Първанов по време на съвместната им прес-конференция.<br />
<br />
Защото за да направиш един високо технологичен парк инвестицията е сравнима с тази за един голф комплекс. Разликата е тази, е след 5 години по оскъдната останала трефа на голф игрищата около Балчик отново ще пасат магаретата, а високо технологичният парк ще продава иновации, продуктови разработки, технологии и услуги на тези,които ще останат на своите добре поддържани поляни за голф.bdinevhttp://www.blogger.com/profile/16508376910935779106noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7417693.post-45741690003714080862010-05-16T11:09:00.000+03:002010-05-17T10:03:29.401+03:00За AC/DC<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEimbGS6S52A_8YRecHkwVZY3MTn-XGLevdSnkWaM8YiahDmxIkOV_ds-U7e5cCt8jKI5qijxp2aIn7bNXvqcYLoeLuRJFQUn8STNFDgSDXlcOq1OY4NzO2LLeM7hjmMvHzBYfSJGg/s1600/DSC03711.JPG"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 240px; height: 320px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEimbGS6S52A_8YRecHkwVZY3MTn-XGLevdSnkWaM8YiahDmxIkOV_ds-U7e5cCt8jKI5qijxp2aIn7bNXvqcYLoeLuRJFQUn8STNFDgSDXlcOq1OY4NzO2LLeM7hjmMvHzBYfSJGg/s320/DSC03711.JPG" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5472130872378718210" /></a><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjRlaMQFHrojtqsZM8tZgRvi7R0sbP3tCNkO8CNNotgbcF3ZS95EbmuoG0hrCWuzQIXy9XQW-bav5cfMAQ9QBNqfjnJZeAV4iomO8r61L_qHA84d0aFJ9VzolI_B6TA9PJ9hxiNYg/s1600/DSC03079.JPG"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 223px; height: 320px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjRlaMQFHrojtqsZM8tZgRvi7R0sbP3tCNkO8CNNotgbcF3ZS95EbmuoG0hrCWuzQIXy9XQW-bav5cfMAQ9QBNqfjnJZeAV4iomO8r61L_qHA84d0aFJ9VzolI_B6TA9PJ9hxiNYg/s320/DSC03079.JPG" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5471808488900207682" /></a><br /><br /><br />Какво толкова ме привлича в AC/DC?<br /><br />Защо като човек, преминал през пълния спектър на музиката от Beatles, Led Zep, Black Sabath през Urian Heep, Deep Purple, Grand Funk, TOTO, Chicago и намерил златните рибки в аквариума на Pink Floyd ("плуващи като две загубени души година след година") винаги намирам смисъл да слушам AC/DC? Защо сега, когато модрният и латино дажз на Mike Stern, Chick Corea, Richard Bona, Basia, Rosalia de Sousa и останалите ми помага да релаксирам след срещата с абсурдния свят на само провъзгласилите се аматьори, все пак имам нужда от AC/DC?<br /><br />Има няколко логични обяснения:<br /><br />1. Рокът е култура, мисия и начин на живот.<br /><br />Рокът не понася лигльовци, лицемери, лекета и лайняни авторитети. Рокът не поняса кариеристи, юпита, консултанти, измекяри, под-изпълнители, продуценти и прочее гмеж. Рокът не понася фалшивите тонове в човешките отношение, ограниченията на псевдо правилата и тиранията на квази авторитетите. Рокът не понася алчността - за хората, които са татуирали в душата си четирите свети букви парите са нищо повече от средство, и никога цел! Рокът е една запазена територия на обособена група човешки същества, които имат прости общи интереси и сходни увлечения - отглеждат домашни любимци, посещават всяко авиошоу, четат книги на хартия, не боготворят Apple Computer и техните дяволски приспособления, предпчитат вятъра в косите си пред стерилния кондициониран климат в S класата. Тези същества също можете да срешнете на джаз концерт, но нокога шракатщи с пръсти в чалготека. Обичат приридата, планината и морето и последното място, където трябва да ги търсите е Мола. Тези човешки същества са чувствителни, състрадателни и толерантни - дори към онези паднали в казана на чалгата изгубени души, които никога няма да почувстват великото чувство в сърцето и душата, което китарата на Ангъс дълбае в солото на She's got the Jack!!!<br /><br />2. Рокът е (привидно) проста музика за умни хора, която възпитава.<br /><br />По време на концерта трябваше да вдигна една редица от 10 човека от техните места за да мина до мястото си. "Не се притеснявай пич, тука сме да се кефим!", ми каза един от тях и това няма как да не ми направи особено силно впечатление. Помислих си, че ако бях на някаква тъпа опашка за да си платя тока или нещо друго, това отношение положително щеше да бъде коренно противоположно! На концерта в София пред мен стоеше семейство с малко дете на около 5-6 годинки с (червени рогца естествено), което съвсем непринудени и искрене се кефеше заедно с всички на стадиона. <br /><br />Синът на Атанас Йорданов има снимка за спомен с билетите за AC/DC - държи ги пред камерата на баща си като знак и спомен за голямото събитие. След 20 години, когато създаде семейство и заведе детето си за първи път на рок концерт (защото, 120 % съм убеден че и тогава рокът ще е жив и млад) синът на Атанас ще може да се върне с тази снимка назад във времето. Така, както аз се върнах на 14.05.2010 за миг във времето към лятото на 1980 година, видях себе си в Стара Загора в момента, когато с моя приятел Драгомир (Драго, жив и здрав да си!) с треперещи от вълнение ръце разопаковахме поръчаната от мен и донесена от башата на Дрого от Италия плоча (винил) HIGHWAY TO HELL !!! И това в ония времена, когато нямаше Интернет, торенти, сателитно радио и всичко, което сега ти дава достъпната възможност за заредиш за секунди всичко, включително и последната свиншина на поредната чалга изцепка! Жалкото в тази ситуация в само, че в океана от каква ли не музика трудно може да се намерят зелените острови на истинска музика като:<br /><br />"Highway to Hell" — Това парче е абсолютният ми фаворит за икона на твърдата музика!!!<br />"Girls Got Rhythm" — Фантастичен рокендрол с огромна енергия!<br />"Touch Too Much" — Ритмичен еталон с много добра поезия<br />"Beating Around the Bush" — Бърз влак на рокендрола далеч преди Rock-n-roll train!<br />"Shot Down in Flames", "Get It Hot" — Просто слушайте и се наслаждавайте!<br />"Night Prowler - Бял 12 тактов блуз с безкомпромисна китара!!!<br /><br />Тази музика те задължава - да бъдеш взискателен, да се съмняваш в себе си, да търсиш, да си задаваш въпроси дори и тогава, когато отговорите ти се струват очевидни.<br /><br />Ако са учители, лекари или юристи, слугите на Рока са строги, но справедливи. Често пъти слагат маска на груби и брутални безпардонни типове, но всъщност са прикрити романтици, внимателни, човечни, и състрадателни типове. Ако работят в индустрията или производството,слугите на Рока са истински професионалисти, защото рокът възпитава - неговите слуги са аналитични, самокритични и жадни за нови хоризонти. За тях преследването на познанието е постоянна задача, а не състояние на доволно самосъзерцание. За истинският рокаджия един успех е не просто постижение, а трамплин за търсене на нови познания.<br /><br />Рокът е музиката на доброто и надеждата!<br /><br />Независимо от сатанинските наименования, текстове, символи и ритуали, Цар Рок е добър рицар - негови придворни са Блусът и Джазът, А това е светата троица на всички пристрастени към музиката. Да не забравяне братовчедите:<br /><br />- Jazz Rock - Miles Davis, Return to forever, Chicago, Toto<br />- Country Rock - Eagles (the great !), Almond Brothers band, Doobie Brothers<br />- Progressive Rock - YES, Genesis, Marillion<br /><br />Така кръгът се затваря! Мисия Лондон няма да намери пари и време да покани AD/DC за парти в Хайд Парк, защото е по-евтинко Любо Нейков да изиграе някой скеч на поляната от популярен превдо продуцент, но пък слугите на Рока не ни дреме нито за тях, нито за тяхните Магърдични Тупаревци!<br /><br /><span style="font-weight:bold;"><br />FOR THOSE TO ROCK ABOUT - WE SALUTE YOU!!!</span>bdinevhttp://www.blogger.com/profile/16508376910935779106noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-7417693.post-44172244951210141012009-03-02T12:13:00.000+02:002009-03-16T20:55:26.610+02:00Кризата, или удобното извинение - част 3<div align="left"><strong><span style="font-size:130%;color:#ffcc00;">Тест - 10 въпроса за самооценка на конкурентната способност</span></strong> </div><div align="justify"><br />· Имате ли единна фирмена компютърна мрежа, 10 точки<br />· Използвате ли виртуални компютърни модели за разработка на продуктите ,10 точки<br />· Използвате ли виртуални процеси за тестване на продуктите, 30 точки<br />· Използвате ли система за управление на работния поток, продуктовите данни, контролираните от ISO документи и инженерните изменения, 30 точки<br />· Използвате ли компютри за програмиране на машините с ЦПУ директно от CAD, 20 точки<br />· Използвате ли компютърни програми за симулация и оптимизация на инструментите и технологичните процеси, 10 точки<br />· Използвате ли софтуер за следене и управление на доставките, материалите и складовите наличности , 30 точки<br />· Използвате ли софтуер за изчисляване и следене на себестойността, 30 точки<br />· Използвате ли софтуер за планиране и оптимизиране на плановете за производството, 20 точки<br />· Използвате ли софтуер за следене на изпълнението и окачествяването на продукцията, 10 точки<br /><br /><strong><span style="font-size:130%;">Оценка на резултатите</span> </strong><br /><br />· 200 точки - Вие вероятно вече сте пазарен лидер. Дръжте същия курс.<br /><br />· 150 до 190 точки – Вашата продукция е конкурентно способна. Въвеждането на система за следенето и окачествяването или въвеждане на единна система с централен сървър за управление на работния поток, продуктовите данни, контролираните от ISO документи и инженерните изменения ще изравнят Вашата конкурентна способност с тази на пазарните лидери<br /><br />· 100 до 150 точки – Вие полагате систематични усилия и грижа за фирмените иновации и производство. Все още обаче съществуват възможности за подобрения както в процесите на разработка на нови продукти, така и в техническата подготовка на производството. В случай, че сте внедрили успешно ERP система помислете за внедряване на PLM и обратно. С това ще затворите кръга.<br /><br />· 50 до 100 точки – Вашата фирма изостава от очаквания на пазара. Продуктите ви не са конкурентни и се продават заради по-ниската си цена. Бъдещето Ви е несигурно, освен ако не вземете решителни мерки за бързо натрупване на 100 – 120 точки. Използвайте консултанти с доказани постижения. Действайте незабавно и решително!<br /><br />· 10 до 50 точки – Положението е критично. Молете се и разчитайте на чудо.<br /><br />· 0 точки – Освен ако не започвате вашата производствена дейност следващия месец, продавайте джиповете и луксозните коли за да имате бели пари за черни дни. В случай че сте ново стартиращо предприятие, вече знаете какво да направите.</div>bdinevhttp://www.blogger.com/profile/16508376910935779106noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7417693.post-9533066940400925702009-03-02T11:59:00.001+02:002009-03-02T12:02:17.657+02:00Кризата, или удобното извинение - част 2: Лечението<div align="justify">И както при всички сложни ситуации в живота, кризата носи две новини едновременно – лоша и добра. Лошата новина се състои в това, че компактни маси работници със сигурност ще останат без работа за по-дълъг или по-кратък период от време. Добрата – от индустриалния пейзаж на страната ще изчезнат стотици вегетиращи фирми – призраци, живели до сега в тънката разделителна линия между отчаянието и надеждата, генерирали до сега огромна между фирмена задлъжнялост. Ниската конкурентна способност на тези фирми ще ги изхвърли извън техните пазари, и техните необслужвани фирмени кредити ще се трансформират в безполезни банкови активи, което ще натовари банките с непосилна задача за вторично реализиране на слабо търсени сгради и съоръжения. По естествен път от фондовата борса ще бъдат свалени много компании, и единствените потърпевши от това ще са инвестиралите в техните акции. Така кръгът ще се затвори, за да започне всичко отначало.</div><div align="justify"><br />Резонен е въпросът – имат ли сега шанс в кризата производствени фирми, успявали до сега да се справят с комплексните предизвикателства на прехода?<br /></div><div align="justify">Във време на кризи производителите имат различни сценарии, според целите, които си поставят:<br />План А - Икономии, ограничения и намаляване на производството до пазарните нужди, с цел оцеляване;<br />План Б - Ускоряване на иновациите, ръст на ефективността и подобряване на качеството с цел придобиване на конкурентни предимства, гарантиращи не само оцеляването, но и възхода на фирмата дори в тези тежки за производствените компании времена.<br /></div><div align="justify">Очевидните предимства на План Б често са били и са пренебрегвана за сметка на "играта на сигурно" чрез икономии, ограничения и свиване на персонала, които в края на краищата винаги са водели до предизвестен крах, дори и за големи производители. Чувството за сигурност диктува традиционни политики, разумът и пазарното познание водят в обратна посока - никога досега скоростта на иновациите, ефективността на процесите и нивото на качеството на продуктите не е било така решаващо за печалбата или загубата, за ръста или спада, за живота или смъртта на една производствена компания!</div><div align="justify"><br />И така, какво да се прави? Управляващият мениджмънт има за изпълнение няколко важни задачи, които следва да бъдат припознати като постоянно действащи фирмени инициативи:</div><div align="justify"><br />· С лице към пазара<br />· Фокус върху ефективността на процесите във фирмата<br />· Трансформация на процесите на иновация<br />· Себестойността като единствен контролен индикатор<br />· Качеството , качеството, качеството!<br />· Адекватност на фирмената инфраструктура</div><div align="justify"><br />Пазарът е основното, с което следва да се започне. Ако вашата фирма е просто един от многото доставчици на ниско качествена продукция, очевидно на съшия този пазар има и лидер, който „обира каймака” чрез качество на добра цена. Продължаването на сегашната пазарна политика на предприятието със сигурност ще го изправи я конкурентна борба с китайски производител, и това е най-лошото което може да се случи на бизнеса ви. Маржът на печалбата ще се свие до нула, и ако искате да продължите да продаване на всяка цена ще се наложи да го правите на цени под себестойността на продукцията си. Колко дълго, смятате че ще издържите? Очевидните алтернативи са две – или да станете под доставчик на пазарния лидер, или да излезете на директна конкуренция с неговата продукция. </div><div align="justify"><br />Дали ще изберете първата или втората опция, зависи от това дали вашата фирма има достатъчен иновационен потенциал да разработва и развива собствени иновативни продукти – при наличие на такъв потенциал по-естествен избор е директната конкуренция с пазарния лидер, докато в случай на отсъствие на такъв потенциал сътрудничеството като подизпълнител е за предпочитане. И двете алтернативи обаче, безалтернативно изискват вече „сбъднати” останалите инициативи:</div><div align="justify"><br />· Фокус върху ефективността на процесите във фирмата<br />· Трансформация на процесите на иновация<br />· Себестойността като единствен контролен индикатор<br />· Качеството , качеството, качеството!</div><div align="justify"><br />Ефективността на процесите е ключов фактор за постигане на конкурентна способност за сметка на съкращаване на циклите „запитване-оферта-поръчка” и „проектиране-техническа подготовка-производство” и в общия случай „времето до пазара”. Реализирането на тази инициатива е ключов фактор за продажба на качествена продукцията преди появяването на конкурентите на пазара, което означава продажба по цени с достатъчен марж на печалбата, и наред с това без заплахата от парични санкции за неустойки поради закъснение на вече договорени срокове. Ръста на ефективността на процесите се постига чрез оценка на съществуващите работни потоци и взаимодействия, изолиране на тези, които са паразитни и не създават стойност за фирмата и на последния етап, чрез въвеждане на решение за електронно управление на работните процеси и синхронизиране на екипните взаимодействия в цялата фирма, напоследък известни като решения за управление на жизнения цикъл (PLM).</div><div align="justify"><br />Трансформацията на процесите на внасяне на иновация в продуктовите линии е важна за повишаване на потребителската стойност на продуктите и обосновава по-лесно от всичко останало по-високата цена в сравнение с конкурентни изделия с по-ниска иновативна стойност. Един високо иновативен продукт като Apple iPhone например, представен авансово на наситения пазар на мобилни комуникации създаде нов индустриален стандарт за клас мобилни телефони, реализирайки едновременно с това зашеметяващи приходи от продажби. Трансформиране на процесите на иновация е немислимо без доминиращото използване на съвременните компютърни технологии за тримерно проектиране и виртуално симулиране на продуктите, процесите на тяхното асемблиране и технологиите на производство на техните компоненти преди инвестирането на средства в тяхното реално производство. Разбира се, иновациите са резултат на вдъхновението на инженерни екипи, ръководени професионално, обучавани постоянно и мотивирани на база създадени иновации и постигнати резултати. Добра идея в тази посока е назначаването на Директор по Иновациите, отговарящ цялостно за процесите на подбор и подготовка на инженерния персонал, патентно проучване и патентна защита, привличане на средства по иновационни програми и други, свързани с иновациите във фирмата. Наред с това, грижата на висшия мениджмънт за развитието и мотивацията на инженерния персонал е от най-голяма важност за ускоряване процесите на иновация – не трябва да се забравя, че разликата между една преуспяваща фирма и една фирма в криза са точно хората, разработващи продуктите и тяхната иновационна стойност.</div><div align="justify"><br />Ниската себестойността на иновативния продукт, наред с неговото бързо лансиране на пазара преди конкурентите е в основата на добрия марж на печалбата, и следва да бъде обект на особено внимание от страна на мениджмънта на производственото предприятие. Лоша новина е фактът, че 80 % от производствените фирми не знаят себестойността на продуктите си, което ги принуждава да дават оферти „на око”, от една стана, и да продават по цени, далече от оптималните. Освен по-големия марж на печалба познанието на структурата на себестойността дава основа за по-точно офериране (без застраховане поради незнание на истинската себестойност), което от своя страна повишава вероятността за спечелване на поръчките. </div><div align="justify"> </div><div align="justify">Понижаването на себестойността типично зависи от няколко фактора:<br />· По-ниски доставни цени на материалите<br />· Just in time логистика<br />· По-ефективно използване на материалите<br />· Оптимални производствени процеси<br />· Оптимални производствени технологии<br /></div><div align="justify">Първите две предизвикателства (цени/just in time) типично се посрещат от фирмена ERP система, докато следващите 3 (материали/процеси/технологии) са в сферата на CAD/CAM и PLM системите.</div><div align="justify"><br />И накрая – качеството. Последният, но може би най-важен компонент на конкурентната способност. Постигането и поддържането на високо качество на продуктите е комплексна и постоянна задача на ръководството на производствената фирма. За разлика от иновациите, където най-важна е мотивираната креативност на инженерните екипи, постигането и поддържането на високо качество може да се постигне с безусловно следване на формализирани процедури на системи за управление на качеството, разработени и усъвършенствани в условията на конкретната фирма. За съжаление, в много фирми на видно място в кабинета на Директора стоят сертификатите на ISO, но реално те не са нещо повече от индулгенции, използвани за замазване очите на потенциални купувачи. В индустрията се говори, че не е трудно да се плати ISO сертификат, и в потвърждение на това са стотиците фирми с такъв сертификат, постоянно изпитващи затруднения при реализация на своите продукти тъкмо поради несъответствие с изискванията и очакванията на клиента. Проблемът състои в това, че след първоначалното описание на процесите и формалното стартиране на системата за управление на качеството, никой във фирмата не е в състояние да ги следва по една много проста причина – няма инфраструктура и специализирани средства за автоматизирано управление на екипните взаимодействия, позволяващи и гарантиращи спазване на предписаните процедури независимо от субективните роли на участниците в процесите. Така по естествен начин връх вземат старите навици - асинхронни взаимодействия и процеси, хартиени документи, субективна логистика, лутане в търсене на вече въведена информация, загуба на време, преразход на ресурси, грешки и доработки, брак на материали и в края на краищата „Преоблякъл се Илия, погледнал се - пак в тия”. В заключение, една система за управление на качеството, изразяваща се в хартиен сертификат на стената или във витрина, е безполезен лист хартия, ако зад нея не стои информационна система за електронно управление на процесите, задачите, сроковете, продуктовите данни и настъпващите в тях изменения.</div><div align="justify"><br />Накрая, адекватността на фирмената инфраструктура е гаранция за реализиране на фирмената програма за повишаване на конкурентната способност. Адекватната фирмена инфраструктура следва да осигурява възможност на всеки служител и на всяко работно място във фирмата да получава актуалните данни и информация, необходими за качествено изпълнение на задълженията му - навреме и в точния контекст на всяка отделна задача. </div><div align="justify"> </div><div align="justify">Адекватната фирмена инфраструктура следва да осигурява един единствен сигурен източник за съхранение и търсене на критичните фирмени данни, структурирани по начин, така че измененията в тях да стават видими за всички участници в процесите автоматично, без човешка намеса. Адекватната фирмена инфраструктура създава предпоставки за натрупване на най-добрите фирмени познания на водещи специалисти, тяхното структуриране и превръщането им в познания, които могат да бъдат многократно използвани в процесите на разработка на нови продукти и производствени технологии за ръст на конкурентната способност на фирмата.</div>bdinevhttp://www.blogger.com/profile/16508376910935779106noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-7417693.post-25221482752537720512009-03-02T11:36:00.000+02:002009-03-02T11:52:13.383+02:00Кризата, или удобното извинение - част 1: Диагнозата<div align="justify">Незавидното състояние на производствените предприятия в България е видно с просто око – довчерашни структурно определящи фирми са в тежък колапс - производители листвани на фондовата борса губят ликвидност, монополисти в отделни отрасли обявяват несъстоятелност, малки и средни предприятия уволняват стотици служители, въвеждат се рестрикции на фоновете за работна заплата и инвестиции, работи се на половин ден и четири дневна работна седмица … Наивното и удобно обяснение на тези неуредици е Кризата – тя е удобно изтъквана причина за всичко лошо, което се случва на Българските производители, е удобно премахва нуждата от по-внимателно взиране в причинно-следствените връзки и анализа на натрупваните в продължение на последните 20 години предпоставки за предизвестения крах на цяла една индустрия. Като по правило, във всички засегната (а те са може би 80 % от съществуващите производствени предприятия) сценарият за краха се повтаря в една и съща последователност: </div><div align="justify"><br />· Приватизация<br />· Волунтарен мениджмънт<br />· Неефективна инвестиционна програма<br />· Демотивация на човешките ресурси<br />· Спад на иновациите<br />· Влошаване на качеството<br />· Драстично намаляване на реализацията<br />· Загуба на съществуващи пазари<br />· Необслужване на банковите кредити<br />· Несъстоятелност </div><div align="justify"><br />По този път си отидоха и си отиват предприятия, емблеми на една отминаваща епоха – Интрансмаш, ВАМО Варна, Балканкар 6-ти Септември и ЕЛМА са само някои имена, потвърждаващи тази диагноза. Може би добра отправна връзка при един анализ на причините за тази почти повсеместната индустриална покруса би бил пре-любопитния факт, че единствено изключение от горното правилото са точно онези малки предприятия, които бяха създадени „на гола поляна” с малко инвестиции, но с добра идея за това как да бъдат управлявани релевантно на пазарната среда. В потвърждение на тази теза е факта, че всички големи държавни предприятия бяха приватизирани по начин, по който техни собственици се оказаха в голямата си част хора с манталитет и ценностна система, далеч от индустриалния начин на мислене и пазарно поведение, със силен хищнически инстинкт към бързите пари и свързаните с тях удоволствия. </div><div align="justify"><br />Демонстрацията на лични колекции от свръх скъпи спортни автомобили, яхти, инвестиции в луксозни имоти и показен шик станаха измерител на успеха на новите собственици и бяха отразяване с раболепно старание от придворните им медии, затвърждавайки чувството им на полу-богове и увереността, че това ще продължава докато свят светува. Тази “същностни” ценности на новите собственици по естествен начин предоставяха една и единствена цел на индустриалните им начинания – бърза и максимална печалба чрез продажби на каквато и да е цена и без каквито и да са инвестиции. </div><div align="justify"><br />В изпълнение на горната цел индустриалния мениджмънт бе заменен с цехово надзираване – като „прокуристи” биваха и са назначавани посредствени мозъци с ограничени познания, но със силен инстинкт към кариеризъм и подчертано фелдфебелско отношение към човешките ресурси в предприятието. Основните задачи на така назначените мениджъри се състоят в това да се следи за това да не се краде от складовете за материали и готова продукция, да не се разхищава работното време и да се експедира на време готовата продукция. </div><div align="justify"><br />Колко оптимални са логистичните вериги и колко ефективни са производствените процеси – на тези въпроси отговори не биваха давани по простата причина, че тези въпроси не биваха задавани въобще. В много малкото случай, когато тези въпроси за задавани и са получавали своите отговори, последвалите фирмени инициативи за оптимизация и по-висока ефективност на процесите са били в най-добрият случай частично реализирани и ограничено успешни. Голяма „заслуга”за това имат „белите якички” – високо платени „консултанти” по внедряване на ERP системи, които до този момент на се влизали в производствено предприятие, но с получените „на готово” знания от WEB и заинтересованите производители на съответните ERP системи са готови да обещаят всичко за подобряване на бизнес процеса при потребителя, само и само да се докопат до инвестицията. </div><div align="justify"><br />В потвърждение на това са множество незавършени внедрявания в редица производствени компании в сферата на енерго - машиностроенето, прецизната механика, мехатрониката и транспортното машиностроене, където направените инвестиции в ERP за серийно производство по никакъв начин не са посрещнали очаквания, присъщи на характера на поръчковите типове производства (Engineering –to-order). Наред с това, в повечето случаи ограничените инвестиции в нови и модерни цифрови машини за механична обработка се ограничават до закупуването на самите машини, но изключваха всички допълнителни компоненти, същностно необходими за тяхното ефективно използване в производствени условия – компютри, софтуер за генериране на технологии и управляващи програми (CAM) и най-вече подготвени и добре мотивирани инженерни специалисти, готови да вземат максимума от всяка доставена машина. </div><div align="justify"><br />Това неглижиране на очевидно необходимите организационни мероприятия води до ниска ефективност на иначе високо производителни цифрови машини, способни на истински чудеса в една адекватно организирана работна среда, и в резултат до висока себестойност на продукцията като следствие на бавната възвръщаемост на инвестицията. Тук е мястото да се спомене волунтаризмът, присъщо свойствен като метод за управление на новата класа на собственици – главно бивши комсомолски активисти, сдружени с тях „в движение” мутри и инициативни мошеници, натрупали „бързи” пари в смутните времена на безстопанственост и натурална търговия с бързо-оборотни стоки. </div><div align="justify"><br />Под волунтаризъм разбираме приемането на желаното за действително, независимо от множеството индикации за обратното, давани по един недвусмислен начин от пазарната среда. Листвани на борсата машиностроителни предприятия вървят бързо и стремително към своя крах едновременно с пълната увереност на техните собственици и мениджъри, че всичко е наред и затрудненията са временни. „Справяли сме се със всичко, ще се справим и с това”, това е най-често срещаната позиция на комсомолците, получили на готово собственост, изискваща управление, базирано на постоянен анализ и оптимизация на бизнес процесите. Линията тяхното мислене е относително проста и не лишена от логика – „аз притежавам, аз произвеждам, аз продавам, аз управлявам, защо да слушам други гласове освен моя?” </div><div align="justify"><br />Нихилистичното им отношение към трите ключови предизвикателства – иновациите в продукта и технологиите, ефективността на процесите във фирмата и себестойността на продукта подписва отложена, но неминуема смъртна присъда на тяхната фирма. Липсата на иновации прави продукта неатрактивен, което прави невъзможна висока продажна цена. Ниско ефективните и високо енергоемки технологични процеси водят до висока производствена себестойност, което наред с ниската иновативна стойност означава само едно – ниска конкурентна способност на продукцията и оттам възможност за конкурентни предимства единствено на базата на по-ниската цена, при което маржовете на печалбата се свеждат до нула! </div><div align="justify"><br />Като се има предвид и факта, че понякога до 50 % от произведените серии са с качество, далеч от очакваното от клиентите и по тази причина се отказват от тях, и като се има предвид че към директните загуби от брак се добавят договорните неустойки за закъснение на сроковете, черната картина става доминираща. В този ред на мисли логично идва оценката на мениджър от водеща световна фирма в областта на задвижванията за български производител на хидравлични компоненти – „ Те са просто един от многото доставчици на нискокачествена и евтина продукция, с произтичащите от това проблеми с паричния поток” </div><div align="justify"><br />Този нерадостен пейзаж се допълва от характерните за този бизнес подход ограничения : </div><div align="justify"><br />А) Да се изпълняват в разумно време поръчки на продукти, които са видоизменени версии на вече съществуващи в производствената листа на производителя – липсата на структурирани познания за продуктите прави невъзможно бързото модифициране чрез използване на вече съществуващи конструктивни и технологични решения, наред с невъзможност за бързо и безгрешно конфигуриране на опции и варианти на вече съществуващи изделия; </div><div align="justify"><br />Б) Да се калкулира и управлява реалната планирана себестойност на поръчковите изделия с цел точно офериране и спечелване на договора за сметка на по-привлекателна цена.<br />Сега, след десетки години лош мениджмънт и нихилизъм, кризата е удобното извинение за незавидното състояние на производствените фирми в „будна кома”. И преди да предостави държавна парична помощ на фирми в тежко състояние, правителството следва да се увери, че не прави кръвопреливане на труп. </div>bdinevhttp://www.blogger.com/profile/16508376910935779106noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7417693.post-82748165415135759922008-11-13T18:58:00.000+02:002008-11-13T19:06:48.533+02:00За географската обреченост<div style="text-align: justify;">Ходих до Лондон за 2-3 дни в края на миналата седмица. При кацане на летището в Лутън стрюардесата предупреди всички пътници да не включват мобилните си телефони до преминаване на граничния контрол. Всички пътници се съобразиха с това указание. На обратния полет пътниците бяха може би 60 % същите, както на отиване. Отново на Летище София бе направено същото предупреждение към (същите) пътници.<br /></div><div style="text-align: justify;">Познайте ...</div><div style="text-align: justify;">Същите тези пътници включиха незабавно мобилните си телефони, независимо от направеното предупреждение !!!</div><div style="text-align: justify;">Каква е разликата? Очевидно става въпрос за древния инстинкт за самосъхранение - на всички е ясно, че на Острова всяко нарушено правило се наказава незабавно с глоба, докато тук правилата са за отделни съвестни люде, на които най-често се гледа с пренебрежение от страна на т.н. "фенове" - владетели на изкуството да пренебрегват всичко, освен собствените си първични нужди.</div>bdinevhttp://www.blogger.com/profile/16508376910935779106noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7417693.post-42425901064419988932008-09-02T08:55:00.000+03:002008-09-02T08:58:24.128+03:00За SolidWorks 2009Интересно изказване от Делип Менезис - SolidWorks 2009 = SolidWorks 2008 - бъговете + малко "камбанки и звънчета". И отново цялата пара в свирката.bdinevhttp://www.blogger.com/profile/16508376910935779106noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7417693.post-1155198265283255242006-08-10T11:23:00.000+03:002006-08-10T11:24:25.426+03:00Очите на страха<a href="http://photos1.blogger.com/blogger/7459/455/1024/IMG_1843.jpg"><img style="DISPLAY: block; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://photos1.blogger.com/blogger/7459/455/400/IMG_1843.jpg" border="0" /></a> <a href='http://picasa.google.com/blogger/' target='ext'><img src='http://photos1.blogger.com/pbp.gif' alt='Posted by Picasa' style='border: 0px none ; padding: 0px; background: transparent none repeat scroll 0% 50%; -moz-background-clip: initial; -moz-background-origin: initial; -moz-background-inline-policy: initial;' align='middle' border='0' /></a> bdinevhttp://www.blogger.com/profile/16508376910935779106noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7417693.post-1155197178765082782006-08-10T11:04:00.000+03:002006-08-10T11:06:19.533+03:00<span style="font-family:verdana;font-size:85%;">Мишо и Гуфи рекламират Becks</span><a href="http://photos1.blogger.com/blogger/7459/455/1024/DSCF6536.jpg"><img style="DISPLAY: block; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://photos1.blogger.com/blogger/7459/455/400/DSCF6536.jpg" border="0" /></a> <a href='http://picasa.google.com/blogger/' target='ext'><img src='http://photos1.blogger.com/pbp.gif' alt='Posted by Picasa' style='border: 0px none ; padding: 0px; background: transparent none repeat scroll 0% 50%; -moz-background-clip: initial; -moz-background-origin: initial; -moz-background-inline-policy: initial;' align='middle' border='0' /></a> bdinevhttp://www.blogger.com/profile/16508376910935779106noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7417693.post-1155128839825713722006-08-09T16:06:00.000+03:002006-08-09T16:07:23.536+03:00<span style="font-family:verdana;font-size:85%;">Обилно нахранен, Дълбошкият гений мечтае....</span><a href="http://photos1.blogger.com/blogger/7459/455/1024/DSCF6621.jpg"><img style="DISPLAY: block; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://photos1.blogger.com/blogger/7459/455/400/DSCF6621.jpg" border="0" /></a> <a href='http://picasa.google.com/blogger/' target='ext'><img src='http://photos1.blogger.com/pbp.gif' alt='Posted by Picasa' style='border: 0px none ; padding: 0px; background: transparent none repeat scroll 0% 50%; -moz-background-clip: initial; -moz-background-origin: initial; -moz-background-inline-policy: initial;' align='middle' border='0' /></a> bdinevhttp://www.blogger.com/profile/16508376910935779106noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7417693.post-1155128664408386052006-08-09T16:01:00.000+03:002006-08-09T16:04:24.966+03:00<span style="font-family:verdana;font-size:78%;">Красота, сексапил, скромност (типични за района на Чирпан)<br /></span><a href="http://photos1.blogger.com/blogger/7459/455/1024/DSCF6472.jpg"><img style="DISPLAY: block; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://photos1.blogger.com/blogger/7459/455/400/DSCF6472.jpg" border="0" /></a> <a href='http://picasa.google.com/blogger/' target='ext'><img src='http://photos1.blogger.com/pbp.gif' alt='Posted by Picasa' style='border: 0px none ; padding: 0px; background: transparent none repeat scroll 0% 50%; -moz-background-clip: initial; -moz-background-origin: initial; -moz-background-inline-policy: initial;' align='middle' border='0' /></a> bdinevhttp://www.blogger.com/profile/16508376910935779106noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7417693.post-1153905633926709652006-07-26T12:19:00.000+03:002006-07-26T12:20:45.846+03:00Веско Вълканов<a href="http://photos1.blogger.com/blogger/7459/455/1024/DSCF5135.jpg"><img style="DISPLAY: block; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://photos1.blogger.com/blogger/7459/455/400/DSCF5135.jpg" border="0" /></a> <a href='http://picasa.google.com/blogger/' target='ext'><img src='http://photos1.blogger.com/pbp.gif' alt='Posted by Picasa' style='border: 0px none ; padding: 0px; background: transparent none repeat scroll 0% 50%; -moz-background-clip: initial; -moz-background-origin: initial; -moz-background-inline-policy: initial;' align='middle' border='0' /></a> bdinevhttp://www.blogger.com/profile/16508376910935779106noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7417693.post-1153767391803150032006-07-24T21:52:00.000+03:002006-07-24T21:56:31.923+03:00Центъра на просветата (в далечината, село Енина)<a href="http://photos1.blogger.com/blogger/7459/455/1024/IMGP1489.0.jpg"><img style="DISPLAY: block; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://photos1.blogger.com/blogger/7459/455/400/IMGP1489.0.jpg" border="0" /></a> <a href='http://picasa.google.com/blogger/' target='ext'><img src='http://photos1.blogger.com/pbp.gif' alt='Posted by Picasa' style='border: 0px none ; padding: 0px; background: transparent none repeat scroll 0% 50%; -moz-background-clip: initial; -moz-background-origin: initial; -moz-background-inline-policy: initial;' align='middle' border='0' /></a> bdinevhttp://www.blogger.com/profile/16508376910935779106noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7417693.post-1153766902005324982006-07-24T21:45:00.000+03:002006-07-24T21:48:22.103+03:00Зимна импресия<a href="http://photos1.blogger.com/blogger/7459/455/1024/IMGP0697.jpg"><img style="DISPLAY: block; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://photos1.blogger.com/blogger/7459/455/400/IMGP0697.jpg" border="0" /></a> <a href='http://picasa.google.com/blogger/' target='ext'><img src='http://photos1.blogger.com/pbp.gif' alt='Posted by Picasa' style='border: 0px none ; padding: 0px; background: transparent none repeat scroll 0% 50%; -moz-background-clip: initial; -moz-background-origin: initial; -moz-background-inline-policy: initial;' align='middle' border='0' /></a> bdinevhttp://www.blogger.com/profile/16508376910935779106noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7417693.post-1153766631956560862006-07-24T21:41:00.000+03:002006-07-24T21:43:52.123+03:00Лунен пейзаж на язовир Копринка<a href="http://photos1.blogger.com/blogger/7459/455/1024/IMGP0689.jpg"><img style="DISPLAY: block; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://photos1.blogger.com/blogger/7459/455/400/IMGP0689.jpg" border="0" /></a> <a href='http://picasa.google.com/blogger/' target='ext'><img src='http://photos1.blogger.com/pbp.gif' alt='Posted by Picasa' style='border: 0px none ; padding: 0px; background: transparent none repeat scroll 0% 50%; -moz-background-clip: initial; -moz-background-origin: initial; -moz-background-inline-policy: initial;' align='middle' border='0' /></a> bdinevhttp://www.blogger.com/profile/16508376910935779106noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7417693.post-1153766177649166272006-07-24T21:29:00.000+03:002020-02-10T14:40:06.167+02:00<div dir="ltr" style="text-align: left;" trbidi="on">
<br />
<div style="text-align: center;">
Само през трупа ми!</div>
<a href="http://photos1.blogger.com/blogger/7459/455/1024/DSCF5451.jpg"><img alt="" border="0" src="https://photos1.blogger.com/blogger/7459/455/400/DSCF5451.jpg" style="display: block; text-align: center;"></a><div style="text-align: center;">
<a href="http://picasa.google.com/blogger/" target="ext"><img align="middle" alt="Posted by Picasa" border="0" src="https://photos1.blogger.com/pbp.gif" style="background-attachment: scroll; background-clip: initial; background-image: none; background-origin: initial; background-position: 0% 50%; background-repeat: repeat; background-size: initial; border: 0px none; padding: 0px;"></a></div>
</div>
bdinevhttp://www.blogger.com/profile/16508376910935779106noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7417693.post-1153383263594008002006-07-20T11:13:00.000+03:002006-07-20T11:14:24.523+03:00Мариян обмисля сериозно предложение за инвестиция в хотел край Обзор<a href="http://photos1.blogger.com/blogger/7459/455/1024/P1040898.jpg"><img style="DISPLAY: block; CURSOR: hand; TEXT-ALIGN: center" alt="" src="http://photos1.blogger.com/blogger/7459/455/400/P1040898.jpg" border="0" /></a> <a href='http://picasa.google.com/blogger/' target='ext'><img src='http://photos1.blogger.com/pbp.gif' alt='Posted by Picasa' style='border: 0px none ; padding: 0px; background: transparent none repeat scroll 0% 50%; -moz-background-clip: initial; -moz-background-origin: initial; -moz-background-inline-policy: initial;' align='middle' border='0' /></a> bdinevhttp://www.blogger.com/profile/16508376910935779106noreply@blogger.com0