За последните 10 години терминът "Електронно правителство" стана синоним на институционална корупция на най-високо ниво. По неофициални слухове, до март 2012 година за изграждането на този проект държава е изразходвала над 500,000,000 лева!
Дали това е така, може да кажат единствено Прокуратурата и Сметната Палата, ако естествено техните ръководители намерят сили и смелост да направят съответната проверка. Но проверка не по документи, а по същество: какво стои като резултат срещу всяко направено плащане? Колко от системите, за които са дадени милиони левове работят? Какви ползи и подобрения за гражданите и бизнеса са получени в резултат от изразходваните бюджети? Каква полза имат гражданите и бизнеса от така направените раходи? Защото моя приятел Петко Раев ми каза в пряк текст "IT мафията няма да допусне проверки ...". И навярно в прав!
Защо въпреки тези 500,000,000 лева резултатът е повече от скромен. Какви са причините?
Ето моята версия:
1) Високата сложност на ИТ материята е изключително удобен заслон за родната IT мафия и държавнитe служители с "бели якички" при кражба, а след това и"замитане" на следите от ненаситният им апетит за кражба на държавни пари.
2) Големите доставчици на софтуер в световен мащаб няма нищо против доставки за корумпирани правителства, стига само и само да получат своето, затваряйки удобно очи за широко прокламираните си корпоративни ценности и бизнес етика.
3) Слабото гражданско общество, страхливите български софтуерни фирми и удобното мълчание (Comfortably numb) на казионните IT асоциации създават изключително благоприятна хранителна среда за корупцията и едновременно с това чувство за безнаказаност на една известна на всички в бранша група престъпници с „бели якички".
4) Нисък морал на чиновниците и пълна липса на механизми за контрол на изпълнението и отчетност на резултатите пред властта, медиите и обществото.Независиомо от всички предизборни клетви, в средата на втората година от управлението на всяко правителство "отговорните" служители в ресорното министерство започват "сортачване" с едини и същи фирми и подставени лица с цел източване на наличните бюджети.
Има ли IT мафия у нас?
Че родна IT мафия съществува, никой в бранша не се съмнява. Това е една нехомогенна смес от държавни служители, хора и организации, формирана при появата на голeмите пари за IT в началото на финансирането на проектите по PHARE и пред-присъединителните програми в България.
Ядрото на тази мафия включва бивши и настоящи служители на службите, ДАНС и прокуратурата (вкл. военна!), бивши велможи на високите технологии от времето на др. Живков, космополитни "лобисти" с доказано криминално минало, деца на бившия партиен и генералски елит, и най-важното - знакови адвокати от т.н. "преход" с огромно влияние в съдебната система, способни да манипулират до съвършенство търговете по ЗОП и избора на изпълнители.
В това ядро няма ясно изградена йерархия, но има ясно структурирани задължения - един отговаря за подбора на "удобните" държавни чиновници (чак до ниво зам. министър), друг координира избора на "правилните" комисии за оценка, трети се грижи за това дори и най-безумните аргументации в полза на "правилните" фирми да минават през КЗК и ВАС, четвърти следи за текущи разследвания срещу членове на "отбора" и ги прекратява "под масата", заличавайки всички следи на грабежа. Началото на това безумие бе търг за Apple компютри, спечелен от доставчик на PC компютри през далечната 1996 година, и тази система работи като безпощадна машина през последните 15 години!
Удобна ръкавица на родната IT мафия са известни и не толкова известни родни IT фирми, защитени удобно "под чадъра" като представители на международни корпорации в сферата на софтуера - у нас първенци в бранша са партньорски фирми на четирите големи - IBM, Microsoft, Oracle и HP. Моля да не бъда разбиран грешно - тук не визирам самите фирми, нито всички техни български представители. Тук визирам точно определени, "предпочитани доставчици" (LAR), известни на всички с машинациите си в бранша фирми. тези фирми като по закон печелят всички големи IT търгове към електронното правителство на България. Ако прегледате списъка на фирмите, редовно печелещи доставките за електронното правителство, ще Ви направи впечатление, че с малки изключения (е, стават и грешки!) се повтарят едни и същи имена. Ще кажете - защо не? Може би те са единствените, достойни да реализират подобни големи проекти? Да, но един прост анализ показва друго - провалените проекти ("Интеграционна платформа ма електроното правителство" и "Докуименто оборотна система за 60 общини",
Единната система за обмен на електронни документи (ЕСОЕД), Единната Система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) наред с множеството доставени и забравени софтуерни лицензии и завършените само "на книга" проекти говорят сами за себе си!
Важно е споделя моето виждане, че мерило за реалната стойност на всяка IT компания са не спечелените с "белязани карти" обществени поръчки, а нейните успешни проекти и удовлетворени потребители в корпоративния сектор, банките и индустрията - там, където има реална конкуренция и победителите се избират по правилата на лоялната конкуренция. Ето защо, ако изключите клиентите в Държавната администрация на въпросните фирми с изненада ще установите, че постиженията им в реалния сектор са повече от скромни. И това е естествено, защото там, навън, извън магнитените полета от схемите на IT мафията потребителят купува със собствени, а не с държавани пари и купува от този, който доставя стойности, а не пачки "под масата"!
И накрая, но не на последно място в сенчестия, хладен свят на BG IT мафията идват изпълнителите - "мениъджъри" на избраните доставчици и държавни чиновници от всички нива, изпълняващи командите къде от страх, къде по принуда, но най-вече от алчост. Държавни чиносвници, които си позволяват да не се подчиняват на командите на ИТ мафията и отстояват собствено си мнение, се разделят с постовете без обяснение, а на тяхно място се назначават такива, готови да изпълняват поръчките!
В този процес на брутално организирани кражби се създадоха изключително устойчиви поли валентни връзки между „Предпочитаните партньори” и „Белите якички”, основани на материалния интерес и тайната на забогатяването за сметка на чуждите пари. Още преди 2000 година в София се цитираха имена на бели якички (ДЛ, ИИ), които с пари от IT далаверата вече бяха придобили по няколко недвижими имота в люксозни квартали за много кратък срок. Тогава, още по времето на правителството на Иван Костов, в изблик на откровение един от собствениците на една от „Предпочитаните компании” ми каза право в лицето: „Купил съм ги тези, купил съм и следвашите, ще купя и тези ще дойдат след тях!” И очевидно, се оказа прав.
Тази практика е толкова успешна, че за държавните чиновници в централната държавна администрация уволнението е бич божи - не заради загубата на скромата заплата, а поради това, че излизат от голямата игра, в която тяхното сътрудничесво е възнаградено в пъти по високо, разбира се - под масата. Как иначе можете да обясните интересни факти на притежанието като апартаменти по 400 кв. метри в луксозни комплекси, джипове на стойност 200,000 и повече лева, и разбира се, наплива на държавни служители от средно ниво нагоре към скъпите екзотични курорти в Южния Пасифик през Коледните и Великденски празници?
В продължнеие на последните двадесет години, тази конструкция от „Кукловоди”, „Предпочитани партньори (кукли)” и „Бели якички (кукли)” създаде мега-индустрия за кражба на пари в национален мащаб, пред който „фабриката” на групата на Октопода (Алексей Петров) изглежда като махленска манифактура.
To be continued ...
Дали това е така, може да кажат единствено Прокуратурата и Сметната Палата, ако естествено техните ръководители намерят сили и смелост да направят съответната проверка. Но проверка не по документи, а по същество: какво стои като резултат срещу всяко направено плащане? Колко от системите, за които са дадени милиони левове работят? Какви ползи и подобрения за гражданите и бизнеса са получени в резултат от изразходваните бюджети? Каква полза имат гражданите и бизнеса от така направените раходи? Защото моя приятел Петко Раев ми каза в пряк текст "IT мафията няма да допусне проверки ...". И навярно в прав!
Защо въпреки тези 500,000,000 лева резултатът е повече от скромен. Какви са причините?
Ето моята версия:
1) Високата сложност на ИТ материята е изключително удобен заслон за родната IT мафия и държавнитe служители с "бели якички" при кражба, а след това и"замитане" на следите от ненаситният им апетит за кражба на държавни пари.
2) Големите доставчици на софтуер в световен мащаб няма нищо против доставки за корумпирани правителства, стига само и само да получат своето, затваряйки удобно очи за широко прокламираните си корпоративни ценности и бизнес етика.
3) Слабото гражданско общество, страхливите български софтуерни фирми и удобното мълчание (Comfortably numb) на казионните IT асоциации създават изключително благоприятна хранителна среда за корупцията и едновременно с това чувство за безнаказаност на една известна на всички в бранша група престъпници с „бели якички".
4) Нисък морал на чиновниците и пълна липса на механизми за контрол на изпълнението и отчетност на резултатите пред властта, медиите и обществото.Независиомо от всички предизборни клетви, в средата на втората година от управлението на всяко правителство "отговорните" служители в ресорното министерство започват "сортачване" с едини и същи фирми и подставени лица с цел източване на наличните бюджети.
Има ли IT мафия у нас?
Че родна IT мафия съществува, никой в бранша не се съмнява. Това е една нехомогенна смес от държавни служители, хора и организации, формирана при появата на голeмите пари за IT в началото на финансирането на проектите по PHARE и пред-присъединителните програми в България.
Ядрото на тази мафия включва бивши и настоящи служители на службите, ДАНС и прокуратурата (вкл. военна!), бивши велможи на високите технологии от времето на др. Живков, космополитни "лобисти" с доказано криминално минало, деца на бившия партиен и генералски елит, и най-важното - знакови адвокати от т.н. "преход" с огромно влияние в съдебната система, способни да манипулират до съвършенство търговете по ЗОП и избора на изпълнители.
В това ядро няма ясно изградена йерархия, но има ясно структурирани задължения - един отговаря за подбора на "удобните" държавни чиновници (чак до ниво зам. министър), друг координира избора на "правилните" комисии за оценка, трети се грижи за това дори и най-безумните аргументации в полза на "правилните" фирми да минават през КЗК и ВАС, четвърти следи за текущи разследвания срещу членове на "отбора" и ги прекратява "под масата", заличавайки всички следи на грабежа. Началото на това безумие бе търг за Apple компютри, спечелен от доставчик на PC компютри през далечната 1996 година, и тази система работи като безпощадна машина през последните 15 години!
Удобна ръкавица на родната IT мафия са известни и не толкова известни родни IT фирми, защитени удобно "под чадъра" като представители на международни корпорации в сферата на софтуера - у нас първенци в бранша са партньорски фирми на четирите големи - IBM, Microsoft, Oracle и HP. Моля да не бъда разбиран грешно - тук не визирам самите фирми, нито всички техни български представители. Тук визирам точно определени, "предпочитани доставчици" (LAR), известни на всички с машинациите си в бранша фирми. тези фирми като по закон печелят всички големи IT търгове към електронното правителство на България. Ако прегледате списъка на фирмите, редовно печелещи доставките за електронното правителство, ще Ви направи впечатление, че с малки изключения (е, стават и грешки!) се повтарят едни и същи имена. Ще кажете - защо не? Може би те са единствените, достойни да реализират подобни големи проекти? Да, но един прост анализ показва друго - провалените проекти ("Интеграционна платформа ма електроното правителство" и "Докуименто оборотна система за 60 общини",
Единната система за обмен на електронни документи (ЕСОЕД), Единната Система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) наред с множеството доставени и забравени софтуерни лицензии и завършените само "на книга" проекти говорят сами за себе си!
Важно е споделя моето виждане, че мерило за реалната стойност на всяка IT компания са не спечелените с "белязани карти" обществени поръчки, а нейните успешни проекти и удовлетворени потребители в корпоративния сектор, банките и индустрията - там, където има реална конкуренция и победителите се избират по правилата на лоялната конкуренция. Ето защо, ако изключите клиентите в Държавната администрация на въпросните фирми с изненада ще установите, че постиженията им в реалния сектор са повече от скромни. И това е естествено, защото там, навън, извън магнитените полета от схемите на IT мафията потребителят купува със собствени, а не с държавани пари и купува от този, който доставя стойности, а не пачки "под масата"!
И накрая, но не на последно място в сенчестия, хладен свят на BG IT мафията идват изпълнителите - "мениъджъри" на избраните доставчици и държавни чиновници от всички нива, изпълняващи командите къде от страх, къде по принуда, но най-вече от алчост. Държавни чиносвници, които си позволяват да не се подчиняват на командите на ИТ мафията и отстояват собствено си мнение, се разделят с постовете без обяснение, а на тяхно място се назначават такива, готови да изпълняват поръчките!
В този процес на брутално организирани кражби се създадоха изключително устойчиви поли валентни връзки между „Предпочитаните партньори” и „Белите якички”, основани на материалния интерес и тайната на забогатяването за сметка на чуждите пари. Още преди 2000 година в София се цитираха имена на бели якички (ДЛ, ИИ), които с пари от IT далаверата вече бяха придобили по няколко недвижими имота в люксозни квартали за много кратък срок. Тогава, още по времето на правителството на Иван Костов, в изблик на откровение един от собствениците на една от „Предпочитаните компании” ми каза право в лицето: „Купил съм ги тези, купил съм и следвашите, ще купя и тези ще дойдат след тях!” И очевидно, се оказа прав.
Тази практика е толкова успешна, че за държавните чиновници в централната държавна администрация уволнението е бич божи - не заради загубата на скромата заплата, а поради това, че излизат от голямата игра, в която тяхното сътрудничесво е възнаградено в пъти по високо, разбира се - под масата. Как иначе можете да обясните интересни факти на притежанието като апартаменти по 400 кв. метри в луксозни комплекси, джипове на стойност 200,000 и повече лева, и разбира се, наплива на държавни служители от средно ниво нагоре към скъпите екзотични курорти в Южния Пасифик през Коледните и Великденски празници?
В продължнеие на последните двадесет години, тази конструкция от „Кукловоди”, „Предпочитани партньори (кукли)” и „Бели якички (кукли)” създаде мега-индустрия за кражба на пари в национален мащаб, пред който „фабриката” на групата на Октопода (Алексей Петров) изглежда като махленска манифактура.
To be continued ...
Коментари