Пропускане към основното съдържание

Бонусите - отровата на нео либералния модел

На Лили

Увод

Изнесеното в тази статия не се отнася за хората с достойнство, умерените националисти и тези, които са поели по стръмния път на предприемачеството. Също за наемните работници в производството, трудещите се на полето на науката, образованието и всички, за които има и житейски стойности, различни от парите.

Всякакви прилики с действителни лица и събития са просто съвпадение.

След 20 години преход към “по-демократично” общество и пазарна икономика в България, резултатът е налице - капитализъм на монополите, кукловоди “в сянката” и социално разслоение на работо способните в три основни групи - “бльонове”, бонусни зомбита и просветени имигранти. Оформянето на всяка една от горните групи е пряк резултат от отношението на членовете на групата към основни житейски ценности - образование, мотивация и свобода. Това, което е общо за трите категории е специфината среда на тотално господство на монополите, в които те живеят и работят. Това което ги различава - тяхното отношение към собственото им място на сцената на живота, резултатите от техния труд и цената, която са склонни да платят за своята свобода - такава, каквато те самите я дефинират като ценност.

Бльоновете

Определението “бльон” е споменато за път в черните романи на Джем Хaдли Чейз, като дефиниция за млад човек, чакащ късмета си на самотна бензиностанция в пустоща на средния запад. Обикновено, “лошият” в романите на Чейз застрелва бльона в лицето, непосредствено след като зареди големия черен Пакрад “до капачката” и непостредствено преди да му плати. В България, никой не застрелва бльона. Тук макар и в добро здраве, той е разстрелян по рождение. Бльонът е млад човек, който нито учи, нито работи, храни се с хамбургери за един лев, щедро натъпкани с хляб, пържени картофи, кетчуп и майонеза, и търпеливо чака своя час - да намери изгубен портфейл с 200 евро на безлюдна улица (виж Шура Балаганов).

Лесно ще разпознаете бльона по типичните за групата белези - анцуг “за на кафе”, отчасти избръснат, с ниско остригана глава (не се губи излишно време за лична хигиена) и задължителния VW голф, обилно озвучаващ градската и селска общественост с блеещото вибрато на поредната поп-фолк знаменитост. Тази група млади изтеглиха първи “късата клечка” - те, както цялото общество след промяната не баха възпитавани (между впрочем напълно преднамерено) в култура на успех чрез постижения. Вместо това, в най-голяма степен техните естествени инстинкти за бърз успех чрез “късмет” и без особени усилия ги изхвърли в периферията на живота с 5 лева дневна разкладка, най-често от родители или бърза далавера.

В едно нормално демократично общество, ориентирано към ценности на успеха чрез труд, член на тази група би имал по-добри шансове за постоянни доходи и достоен живот - поне като работник в индустриалното производство. За съжаление, при родния капитализъм на монополите това е невъзможно - индустриалното производство е високо конкурента област и затова не бе припознато от “новите” предприемачи. Затова набързо и под благосклонния поглед на държавните органи за след приватизационен контрол новите капиталисти продадоха зад граница ценоото оборудване на приватизираните предприятия, трансформирайки колективната собственост на РМД в своя еднолична. Следващата фаза на трансформация на индустриалните активи, вече като лично благосъстояние, бе абсолютното безумие на бетонното предприемачество, множеството молове, безпощадното застрояване на черноморското крайбрежие. Това просто трансформира работните места в индустриалното производство в такива от строителството и туризма, които след срива на бранша и финансовата криза просто изчезнаха. И резултатът е че 25 % от младите хора между 20 и 30 години нито учат, нито работят!

Кукловодите

Планът на кукловодите бе прост, но гениален - да трансформират едно относително просветено общество в механичен сбор от консуматори, които не задават въпроси, а изпълняват заповеди, прикрити като рекламни послания. С други думи - таргет група на национално ново, живеещи в услуга на чуждите и родни монополи.

Натрупаните към момента на прехода организационни умения от актива на комсомола и партията плюс перфидните механизми за манипулация от арсенала на службите създадоха писта за “бърз старт” на избрани хора, внимателно структурирани на няколко взаимно свързани нива - нови едри собственици (олигархия), нови предприемачи (фирми) и обслужващ персонал от лоялни на идеята неудачници (най-често охранители, бодигардове, банкови чиновници, застрахователни агенти и други). Целта на тази структура от взаимно свързани стопански субекти бе ясна и проста - максимум печалба с минимум инвестиции и задължително, парите да се “въртят” вътре, само между фирми под контрола на кукловодите.

В относително кратки срокове бяха създадени монополи (медии, преса, горива, телевизионна реклама, енерго разпределение), а там където това не бе възможно поради пазарни регулации - картели (мобилни комуникации, банки и застраховане, производство на храни и напитки за широка консумация). Така “таргет” групата трябваше да бъде поставена в монополна зависимост от ценообразуването и волята на краен брой доставчици, фирми и организации на същите тези кукловоди. Ей така, по силата на изискванията на ЕС, но само “за парлама” бяха създадени държавни комисии за регулиране, чиято мисия просто се свежда до това да легитимират пред таргет групата лошите новини за поредно повишаване на цените с фарисейски фрази от сорта на “ … Искат поскъпване на газа с 20 % от 1 Юли, но Комисия счита, че няма основания за поскъпване по-голямо от 7 % …”. И членът на таргет гупата въздъхва с облекчение - “слава богу”, все пак 7 е по-малко от 15! И така на всеки 6 месеца стадoто се стриже с все по остри ножици и все по ниско, пък дано кожата остане цяла...

Бонусните зомбита

Но да се върнем към втората група заети - т.н. бонусни зобмита.

По същество, те са основната работната сила, движеща дейността на монополите по света и в България. В речника на нео-либералния капитализъм те не са хора - те са “човешки ресурси” (HR). Бонусните зомбита, обаче, някога са били хора, както всички останали. Масираното медийно въздействие с обилни послания за “ценностите” на англо-саксонския начин на живот им е помогнало да направят бързо съдбовния преход от човешко същество към “бонусно” зомби. И това е точка, от която връщане назад няма. От тази точка натам, те никога няма да поемат предизвикателствата на предприемача, защото ще разчитат “до пенсия” на това да бъдат високо заплатени наемници в компании - монополисти. Техния вътрешен мотив е “колкото е възможно повече пари, възможно най-бързо, без значение от методите и средствата”.

Бонусните зомбита обикновено работят в големи компании с монополно господство и много високо ниво на заплащане. Тяхната основната цел е колкото високата заплата, толкова и бонусите към нея. “Парите преди всичко” е постоянно действащ мотивационен аргумент, променящ постоянно, устойчиво и необратимо основните ценности на бонусните зомбита, чиито основен измерител за реализация стават единствено парите и нищо освен тях!

В скалата на ценностите на бонусното зомби офисът е по-важен от дома, работата е преди семейството, благоволението на ”прекия ръководител” е за предпочитане пред приятелството, личните вещи са по-ценни от добрата дума на близък човек, а категорията любов е просто ненужна емоция, в най-добрия случай средство за постигане на бизнес цели чрез емоционално изнудване. Така изместена, скалата на ценностите води до абсурдни житейски сцени и ситуации, които мозъка на нормалния човек може трудно да разбере и приеме. Жената бонусно зомби наема дойка на новороденото си дете, просто за да не загуби съревнованието с другите бонусни зомбита в офиса докато кърми и се грижи за рожбата си. Бонусното зомби се храни на крак или във фирмената кола, просто за да не пропусне поредната бизнес среща. Бонусното зомби няма лично мнение при оценка на остър проблем, то говори общи приказки, без да изразява ясно лично становище - така е сигурно, че няма да заеме “неправилна” позиция. Впрочем, претенциозната лексика на бонусното зомби е завеса пред абсолютното лицемерие като основен инструмент за постигане на користните цели. “Опа” вече се произнася “като Упс”, “Ау” вече е “Уау”, а пожелянието е за “хубава” вечер!

Раболепното отношение към прекия ръководител е задължително - бонусното зомби не напуска офиса преди прекия ръководител да си е тръгнал от него, ако прекият ръководител идва да работи извънредно в събота и неделя, бонусното зомби също е там, независимо от това, дали има работа или не! Целите са високи, напрежението е голямо, но бонусното зомби е готово да плати цената, каквато и да е тя дори и за сметка на здравето си - важно е да има парички за луксозен дом, луксозна кола, луксозно обзавеждане, луксозни вещи и луксозна почивка. Разбира се, бонусното зомби също почива, но само на луксозни места и чрез типични за групата занимания - скуош в събота, ски в неделя и тенис в работните дни.

Но обърнете внимание, бонусното зомби е също и любим дивеч! Има т.н. агенции за подбор на персонала, паразитиращи върху изтъркани вече понятия като лична “мотивация”, “персонална” реализация, “корпоративна” идентичност и прочие модерна лексика. В изпълнение на тяхната мисия да развращават чрез парите, те реализират своите цели и печелят за сметка на превръщане на хора в бонусни зомбита, предлагайки изкусителни финансови условия за преход от една компания към друга. Така бонусното зомби реализира целите си за “личностна” реализация през своя жизнен цикъл - средно на 4 до 6 години то преминава от една фирма в друга, всеки оът на по-добре платена “позиция”.

Ще запитате защо отделям толкова време на този вид? Ще ви кажа - защото този вид в голямата си част е естествения тор на корпоративната корупция, неин основен двигател и гарант за нейното светло бъдеще.

Схемата е проста - някъде в просторните офиси на висшия мениджмънт на хиляди километри от тук, сред лукса естествен орех и кристални бутилки с поръчков бърбън висши мениджъри решават, че след като миналата година са получили по 2,000,000 долара годишен бонус, няма да е лошо тази година да получат по 3,000,000. Тук е върхът на пирамидата от корпоративната алчност. Планът за продажбите в спуснат надолу и нищо по-малко от 30 % ръст на приходите от продажби и 50 % ръст на печалаба не може да бъде обсъждано. После скъпо платени финансови влъхви със зачервени и хлътнали от безсъние очи започват да жонглират с екселските таблици до тогава, докато не разхвърлят по цялата верига надолу плана за годишните продажби, сега модерно наричани “таргети”. Така и всяко колелце в системата получава своята цел в живота за следващата година. Подписвайки съответния план за обир на прилежащата му територия - квартал, град, област, държава или континент, бонусното зомби вече има всичко, което осмисля живота му - мириса на парите!

От този момент нататък, бонусните зомбита като вируси атакуват всички потенциални източници на приходи - безмилостно, последователно, неотстъпчиво и методично. И без значение от средствата, целта трябва да бъде постигната с цената на всичко - тук заблудата е обичаен подход, лъжата - най-верния помощник, а лицемерието - естествен съюзник. Този т.н. нео-либерален модел на съвремения капиталъзъм постепенно подменя на основните ценности на демократичните общества. Обществения интерес отстъпва пред този на корпорациите, националния интерес е подменен в името на монополните интереси, и обикновения човек е на колене, притискан от всички страни от монополите и корпоративната алчност. В тази обстановка държавата е натикана в ъгъла - тя вече не е гарант за просперитета на гражданина и обществото, а просто е инструмент за реализиране на корпоративни таргети.

Доказателства? Моля: Голяма софтуерна компания още с влизането си в нова “демократична” България без свян и гнус потърси сътрудничество с бившите комунисти за да реализира крупна държавна поръчка срещу обществения интерес и в разрез с проповядваните от нейното правителство пазрани принципи за прозрачност и лоялната конкуренция. Висша мениджърка, прословута с корупционните си практики в държавата е последователно промоцирана на все по-високи постове в голяма меджународна компания. Мултинационална фирма, известна с черната си каса раздава щедри рушвети на политици, но не се притеснява да изнудва безпардонно всеки, който дори и от любопитство е заредил нейни софтуерни продукти без лиценз дори и само за да ги оцени. Да не говорим за това, че висши държавни чиновници, захранвани от същите тези бонусни зомбита нагло и безсрамно лобират в полза на същите тези монополи и частни компании, представляващи техните интереси в България.

Изходът, или заблудата на просветените имигранти

Една малка част млади хора - тези с най-високоте интелектуални заложби и едновременно с това с най-развито чувство за справедливост и свобода по естествен път избират своя път - далеч от миризливото блато на българската демокрация. Те напускат страната за да завършат магистърска или докторска степен в престижни висши учебни заведения най-често зад океана. В 90 % от случаите, те никога не се връщат обратно, отвратени от корупцията, липсата на справедливост в обществото и реални шансове за това да бъдат оценени по техните възможности. Те стават просветени имигранти, и с това отнемат частица от и без това малкия интелектуален ресурси на нацията. Заблудата ставя ясна по-късно, когато двуетажната къща, трите коли и яхтата са вече сбъдната мечта идва и прозрението, че капана е щракнал - “There is no free lunch” и банката не е благотворително дружество.

Тези от тях, които въпреки всичко решат да останат в България, предпочитат чуждите работодатели - същите мултинационални компании, които в техните центрове за отдалечено обслужване или изнесени звена за развитие предлагат в пъти по-високо заплащане от местните фирми. Тук държават е сляпа, безпомощна и без интуиция - тя препочита да прибира 10 % данък печалба от чужда компания, която създава продукт с в пъти по-висока пазарна стойност.

Така най-добрите умове на младите българи създават продукти за чуждите мултинационални компании - незвисимо дали в МИТ или в Johnson Controls София. Вместо да се хвалят с това, че са разкрити нови 2,000 работни места в поредния call център на голяма американска компания, управляващите трябва да се запитат какъв би бил брутния национален продукт на България, ако същите тези 2,000 очевидно способни млади хора създаваха национални продукти с експортна насоченост. И ако имат акъла да си отговорят, би следвало да напишат стратегия за създаване и развитие на национална научно-промишлена инфраструктура, спосбна да взаимодейства на виско ниво със същите тези мултинационални компании и наред с това да се вгражда равнопоставено в глобален машаб.

Диагнозата и прогнозата

Диагнозата е ясна - нашият свят, такъв какъвто го познаваме, си е отишъл без възвратно, при това без да разберем за това. Заблудата, че живеем в развито и справедливо общество, в което ценностите на френската демокрация са фундаментални, е грижливо поддържана заблуда. Най-добрите човешки качества вече са пороци, считаните до вчера пороци са новите достойнства. Да си арогантен лицемер е хубаво, да казваш високо истината е лошо. Алчността не е порок, а двигател. Единствената и универсална мярка за стойност са парите. Това, че гнусен изрусен мангал говори за члена си по национална телевизия е хубаво, това, че някой говори истини за съдебната система - лошо. Напълно нормално е деветнадесет годишно момиче да се отдаде на позастарял пръч просто заради това, че е милионер, който търси съпруга. Още по-нормално е това да става по национална телевизия с претенции за различност, пред блесналите очит на подрастващи момиченца, за които от тук нататък пътят на успеха е начертан. Отлично е, че обществото генерира достатънчо приходи за издържане на помийна чалга телевизия, а още по-отлично, че 90 % от подрастващите не знаят кой е Пол Маккартни. Прекрасно е, че обществото има такива ментори като Слави Трифонов и Гала, а още по-прекрасно, че има елит от златки, тризначки, алисии, николетки, футболни инвалиди и подобни шедьоври на човешката деградация.

И накрая - от диагнозата към прогнозата. А тя е ясна - за да се оправят напълно нещата, те първо трябва да се провалят до край. И този край, доколкото вече се вижда, ще бъде платен с високата цена на прозрението, че основните човешки ценности са вечни, а човешката алчност - до време. И че да си човек означава да даваш поне толкова, колкото получаваш.


Not to be continued

Коментари

Популярни публикации от този блог

Днес ще Ви разкажа

Днес ще има кино прожекция за ДАВИД - офис Казанлък: Име на филма: "Виет-Нам - нови възможности, предизвикателства и дивотии" Час: 17:30 Място: При мен Напитки: Гин Beefeters, Виски Logans Облекло: Спортно ЗАПОВЯДАЙТЕ!!!
Красота, та чак очите болят!  
Някога много, много отдавна, когато небето все още беше още наситено синьо, слънцето имаше цвета на узрели портокали, а нощите миришеха на разцъфнали липи, сънувах , макар и не много често един красив сън. Тогава живеехме в един от първите държавни блокове, нов, боядисан в бяло, в центъра на Зарата, точно срещу Градската градина. Летях над града. Първо се качвах до таваните на нашия блок, обикновено се провирах през капандурата на покрива, и после сякаш някаква невидима ръка леко ме понасяше във въздуха. Издигах се плавно над зелените дървета на градската градина - т ихо и без звук, след това минавах над Универмага , Пощата, завивах над Пожарната, и все по-високо и по-високо се реех над моето училище, където виждах долу учителят ми по физическо Любо смешно да мята ръце като вятърна мелница. Хубаво беше, че летях без усилие, даже не размахвах ръце, сякаш гравитацията беше моя любовница и робиня. В този сън имаше един много специален момент, който винаги се повтаряше без изключен